Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на младши експерт в звено „Общинска полиция“ в О. Я, гр. Я., ул. „Г.С.Р“ №7 срещу Решение №149 от 28.11.2016 г. на Административен съд, гр. Я., постановено по административно дело №213/2016 г.

С обжалваното решение съдът отменя приложена на 08.09.2016 г. принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик“ по отношение на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, регистрационен [рег. номер на МПС], собственост на Г.Е. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - младши експерт в звено „Общинска полиция“ в О. Я, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и сочи, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 171, т. 5, б. „б“ и чл. 98, ал. 1 т. 5 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) като не е отчел факта, че процесното моторно превозно средство е било паркирано на пешеходна пътека и по този начин е направило невъзможно преминаването на пешеходците и е създало опасност за тях от движещите се пътни превозни средства, като наред с това е затруднило придвижването на другите участници в движението.

Счита, че липсата на констатации относно начина на паркиране на моторното превозно средство в Протокол №1037 от 08.09.2016 г. не може да обоснове незаконосъобразност на приложената принудителна мярка.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Г.Е.

2. Ответникът по касационната жалба – Г.Е, счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. С.И, Адвокатска колегия, гр. Я..

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба....