Образувано е по касационна жалба, подадена от Г.И, в качеството му на председател на Общинския съвет Ямбол, чрез пълномощника му М.П, срещу Решение № 65 от 28.04.2017 г., постановено по адм. дело № 35/2017 г. от Административен съд Ямбол с доводи за неправилност. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.
Ответната страна – Окръжна прокуратура (ОкП) Ямбол не взема становище.
Ответната страна – П.З, в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвиди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Пред решаващия съд е подаден протест от зам. окръжния прокурор при ОкП - Ямбол, против Наредба за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите на територията на О. Я, приета с Решение по т. 3 от ХІV-то заседание на Общински съвет Ямбол проведено на 29.11.2016 г., в сила от 1.01.2017 г., с доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при приемането й. Алтернативно се излагат съображения за незаконосъобразност на текстовете на чл. 21 ал. 3, чл. 25, ал. 2, т. 1, чл. 39, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 6, т. 1, 2 и 3, чл. 51, чл. 54 и чл. 55 от същата наредба. Поскана е отмяна на цялата Наредба, тъй като е приета при съществени нарушения на административно-производствените правила и евентуално (ако не се уважи това искане) - отмяна на посочените текстове.
Към производството по подадения протест е присъединено производството по адм. дело № 59/2017 г., образувано по жалба, подадена от П.З против разпоредбите на чл. 51, ал. 1, т. 4-11 от същата Наредба. С допълнителна молба същият се и присъединил към протеста на ОП-Ямбол в частта, касаеща разпоредбата на чл. 51 от Наредбата.
С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, като незаконосъобразни, текстовете на чл. 21, ал. 3, чл. 25, ал. 2, т. 1, чл. 51, чл. 54, в частта ”виновните лица се наказват глоба от 50 лв. до 500 лв.” и „ако в друг нормативен акт не е предвидено по-тежко наказание” и чл. 55 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите на територията на Община-Ямбол, приета с Решение по т. 3 от проведеното на 29.11.2016 г. ХІV-то заседание на Общинския съвет - Ямбол, в сила от 1.01.2017 г., като е отхвърлил протеста на ОкП - Ямбол в останалата му част. Със същото решение Общинския съвет – Ямбол е осъден да заплати на ОкП - Ямбол направените по делото разноски в размер на 20 лв., както и тези, понесени от П.З в размер на 1 010 лв.
За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспорвания подзаконов нормативен акт е издаден от компетентния административен орган - Общинския съвет Ямбол, и в кръга на правомощията му - съгласно чл. 8 от ЗНА притежава правомощия да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Правото му да определя размера на местните такси е уредено и в специалния закон - чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА. Съгласно чл. 9 от ЗМДТ Общинският определя размера на таксите като приема наредба за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги, каквато хипотеза е налице в случая.
Съдът е установил още, че при приемането на процесния нормативен акт са спазени процесуално-правните разпоредби относно приемането на нормативни административни актове - преди внасянето на проекта съставителят го е публикувал на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица е била предоставена възможност, в 14-дневен срок, да направят предложения и да изложат становища. Спазена е нормата на чл. 28, ал. 2 ЗНА и към проекта са публикувани и мотивите на органа, съответно – доклада, в който са изложени причините, които налагат приемането, целите които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането и анализ на съответните норми на ЕС.
За да постанови обжалвания резултат обаче съдът е приел, че нормите на чл. 21, ал. 3, чл. 25, ал. 2, т. 1, чл. 51, чл. 54, в частта ”виновните лица се наказват глоба от 50 лв. до 500 лв.” и „ако в друг нормативен акт не е предвидено по-тежко наказание” и чл. 55 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите на територията на Община-Ямбол, приета с Решение по т. 3 от проведеното на 29.11.2016 г. ХІV-то заседание на Общинския съвет - Ямбол, в сила от 1.01.2017 г. противоречат на норми от по-висок ранг поради което са незаконосъобразни. В останалата част протеста е приет за неоснователен и не е бил уважен.
Решението, в обжалваната част, е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основания за неговата отмяна.
Съдът е направил анализ на приложимата правна уредба, на доказателствата по делото и възраженията на страните, вследствие на което е извел обосновани и верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят.
І. Въвеждането на изисквания, които не се съдържат в нормативния акт от по-висока степен е нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗНА и задължава правораздавателните органи да приложат нормативния акт от по-високата степен, по арг. от ал. 3 на текста. Затова първостепенния съд правилно е приел, че е недопустимо за първи път с подзаконов акт да се уреждат отношения, които не са уредени от законова разпоредба, тъй като с това се стига до първично правно регулиране на обществени отношения с подзаконов акт от орган, който не притежава такова правомощие. Нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или от закона, но се ограничават до обществените отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен.
С отменените норми ОбС – Ямбол е излязъл от своята компетентност и съдът правилно е установил това.
І. Общината не може да събира "депозит", който по характера си е местна такса за техническа услуга. Общинският съвет, като местен орган на законодателната власт има правомощието, съгласно чл. 9 от ЗМДТ, да определя местните такси и цени на услуги, посочени в ЗМДТ или предвидени в специален закон, но не и да въвежда нови видове местни такси - "депозит". Предвиденият с разпоредбата на чл. 21, ал. 3 депозит „за поставяне на павилиони и слънцезащитни съоръжения – сенници, чадъри, тенти и др.“, определени от касатора като „гаранция, гарантираща изпълнението на възстановителните работи …“ съответстващ на стойността на възстановителните работи на обекта не се включва в кръга от изчерпателно посочените местни такси по чл. 6, ал. 1, б. "а" - "и" ЗМДТ, както и не е предвиден със специален закон (б. "к"), поради което разпоредбата противоречи на чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ). Не е налице и правното основание на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ за всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена. В случая няма предоставена услуга или право от общината по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, за да се определи цена на услугата или правото.
Същите аргументи са относими и към оспорената разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1 от Наредбата (техническата грешка в изписването на текста следва да бъде поправена от решаващия състав), тъй като нито в ЗМДТ, нито в специалния закон и Правилник за неговото приложение не е предвидена „абонаментна“ такса за ползване на детска ясла или детска градина.
ІІ. Обосновано и законосъобразно съдът е приел и нарушение на нормата на специалния закон – ЗОБ (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ). Общинският съвет не е разграничил понятията „такса“ и „цена“ на услуга. Специалният закон предвижда обществените библиотеки да предоставят основни и специализирани библиотечни услуги – чл. 50, ал. 1, като редът за предоставянето на библиотечните услуги се определя с Правилник за дейността на съответната библиотека. Специализираните библиотечни услуги са точно и изчерпателно посочени от законодателя в шест точки от нормата на чл. 52, ал. 1, като предоставянето им е разпоредено да бъде възмездно. Размерът на таксите за предоставяне на специализирани библиотечни услуги (по ал. 1, т. 1 – 5) се определя с тарифа на Министерския съвет, съответно с акт на общинския съвет, като постъпленията остават в съответната обществена библиотека. В оспорвания текст от наредбата общинският съвет определя „цена на услугата“ със съответното наименование, като сочи, че „всички цени на услуги са крайни за ползвателите и се заплащат при заявяване на услугата“ (ал. 2 на текста). Нормата, както правилно е отразил решаващият състав е в противоречие с чл. 6, ал. 1, б ”к” ЗМДТ, който предвижда възможност общините да събират и други местни такси определени със закон. Заплащането на такса, касае само специализираните библиотечни услуги предвидени в чл. 52, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗОБ (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ), а основните библиотечни услуги, посочени също изчерпателно в чл. 51, ал. 1, т. 1 - т. 3 от закона се предоставят безвъзмездно. Общинският съвет не е разграничил, съответно на законовия критерии услугите, предоставяни от регионалната библиотека „Г.С.Р“ и не е определил такси за предоставяне на специализирани библиотечни услуги, с което е влязъл в противоречие с норма от по-висок ранг.
ІІІ. Обосновани и законосъобразни са изложените от съда мотиви по отношение незаконосъобразността на оспорваните текстове на чл. 54 и чл. 55 от наредбата.
Съгласно първия от посочените текстове за нарушение разпоредбите на тази наредба виновните лица се наказват с глоба от 50 до 500 лв., а едноличните търговци и ю. л. с имуществена санкции от 100 до 500 лв. Тази разпоредба касае административно-наказателната отговорност на посочените субекти и влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗМДТ, според която за неспазване на разпоредбите на този закон на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв. Както се посочи по-горе общинските съвети са ограничени в нормотворческите си правомощия от поставените от нормативните актове от по-висока степен изисквания. Затова съдът правилно е отбелязал, че и предвидените в тях санкции, като вид и размер следва да са в съответствие с нормативни актове от по-висока степен, уреждащи същите обществени отношения, както е в конкретния случай.
Нормата на чл. 55 от наредбата по съдържание противоречи на чл. 123, ал. 3 ЗМДТ, на чл. 133, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 6 и чл. 155, ал. 1 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) и чл. 13 ЗАНН, поради което също е незаконосъобразна. Законът не предоставя възможност административно-наказващия орган да налага административни наказания извън и различни по вид от посочените.
При така изложените мотиви касационната жалба се преценява от настоящия състав като неоснователна, а обжалваното съдебно решение – за правилно, поради което същото ще следва да бъде оставено в сила.
Разноски страните не са претендирали, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 от 28.04.2017 г., постановено по адм. дело № 35/2017 г. от Административен съд Ямбол. Решението е окончателно.