Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на зам.-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), гр. С., чрез юрк. Д.С, против Решение № 5914 от 23.10.2017 г., постановено по адм. дело № 8780/2017 г. на Административен съд София – град. Изложени са доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано – касационни основания по см. чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът по касационната жалба -М. Зариф, гражданин на Афганистан, чрез адв.. Г, в открито заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Производството пред Административен съд София-град, е започнало по жалба подадена отм. Зариф, гражданин на Афганистан, против Решение № 13598 от 30.06.2017 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 77, ал. 3 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) е прекратено производството по предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В него са изложени мотиви, че в продължение на три месеца от спиране на производството, чужденецът не се е явил пред длъжностните лица...