Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на "О”АД не отговаря на условията на закона и подзаконовия нормативен акт по прилагането му за осъществяване на дейността, за която е лицензиран. Съдебната практика е еднопосочна, че това е самостоятелно и достатъчно основание за разпоредените с процесната заповед правни последици. Едно от възраженията на касатора е, че този извод се променя от представените в хода на съдебното производство свидетелство за калибриране №907 от 21.07.2017 год. на ултразвуков дебеломер тип DM2Е /л. 35 от настоящото дело/ и свидетелство за калибриране №687 от 13.06.2017 г. на везна кранова тип ВС 1500 /л. 34 от делото/. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд в насока, че калибрирането на двете средства и издаването на свидетелствата за това е станало след издаване на процесната заповед на 02.05.2017 год., поради което тези обстоятелства са ирелевантни за законосъобразността на оспорения акт. Изводът произтича от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Представените в съдебна фаза нови доказателствени средства установяват нови обстоятелства, които не могат да бъдат зачетени и при условията на чл. 142, ал. 2 от АПК /в този смисъл решение по адм. д. №11217/2015г. на ВАС/. Дейността, за която е издаден лиценз на отдела към „Оргахим“АД, в действителност е строго регламентирана и изисква постоянното стриктно спазване на всички релевантни правила, тъй като има за предмет осъществяване на технически надзор на ползвани от дружеството съоръжения с повишена опасност. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при дадена лицензия, във всеки един момент структурно обособената част на предприятието, осъществяващо дейността, следва да отговаря на законовите изисквания за това. Преустановяването на това съответствие е основание за отнемане на лиценза, поради което привеждането на дейността...