Образувано е по жалба на юрисконсулт на О. В срещу Решение № 39/13.02.2017 г. по адм. дело № 601/2016 г. по описа на Административен съд – Враца. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи по същество, иска се отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на оспорената пред съда заповед. Претендират се разноски.

Ответната по жалбата страна депозира становище за неоснователност на касационната жалба и се иска отхвърлянето й от съда.

Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима, но неоснователна излага доводи по същество..

Производство пред първоинстнационния съд е образувано по жалба на Г.А от [населено място] против Заповед № 1324/30.09.2016 г. на Кмета на О. В, с която е прекратено наемно правоотношение на лицето съществуващо по силата на заповед за настаняване с № 1315/30.08.2013 г. на Кмета на О. В и сключен въз основа на нея договор за наем от същата дата върху общинско жилище в ж. к [жк] [жилищен адрес]. С оспореното пред настоящата инстанция решение тази заповед е отменена. За да постанови акта си първоинстанционния съд е приел, че атакувания пред него акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неуведомяване на жалбоподателката за започналото административно производство, което от своя страна е довело до нарушаване на правото й на участие и е нарушило правото й на защита.

Първоинстанционният съд е установил, че между О. В и Ангелова са сключени два договора за наем върху един и същ имот, като първият е от 28.10.2003 г. на основание заповед 1030 от 23.10.2003 год. Срокът на този договор бил продължен с договор за наем от 01.03.2006 г. и с договор за наем от 20.09.2012 г. Прието е, че между страните е възникнало второ наемно правоотношение по силата на заповед № 1315/30.08.2013 г. и сключен договор за наем от 30.08.2013 г. за срок от три години. Връченото на Ангелова уведомително писмо изх. № 9400-0-11884/29.07.2016 г. било с неясно и противоречиво съдържание, тъй като в него не е указан по отношение кой договор за наем е изтекъл 10-годишен срок. Тази неяснота относно предмета на започналото административно производство била довела до нарушаване правото на защита на лицето и правото й на участие в производството. В резултата на поведението на административния орган, депозираната от лицето молба с вх № 9400-0-13639/30.08.2016 г. била неясна именно поради неяснотата в формулирането и обективирането на волята на административния орган. Първоинстанционният съд е приел, че е налице нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като административния орган не изяснил напълно фактите и обстоятелствата от значение от издавания акт. Формулирани са изводи за нарушение на материалния закон, тъй като въпреки приетите за релевантни от административния орган факти, свързани със сключен по отношение на имота договор за наем от 29.08.2016 г. е прието, че налице изтекъл 10-годишен срок по смисъла на чл. 16, ал. 1 от Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища на О. В.

Жалбата е подадена от лице имащо право да оспори първоинстанционния административен акт и в сроковете по чл. 211 от АПК поради което е процесуално допустима.

По същество е неоснователна по следните съображения:

Видно от приложените по делото доказателства между Г.А и Кмета на О. В е сключен договор за наем върху общинско жилище, находящо се в [жк] [жилищен адрес] и това е станало по силата на заповед с № 1030/23.10.2003 г. Сключеният договор въз основа на същия административен акт е преподписан на 01.03.2006 г. и на 20.09.2012 г. Със заповед № 13115/30.08.2013 г. на Кмета на О. В. А е настанена в същото общинско жилище за срок до 29.08.2016 г., т. е. за три години, като във връзка с тази заповед е подписан и договор за наем от 30.08.2013 г. С писмо с изх. № 940-0-11884/29.07.2016 г. лицето е уведомено, че на основание чл. 16, ал. 1 от НУРУРОЖ срокът за настаняване в общинско жилище не може да бъде по дълъг от 10 години, поради което до 28.08.2016 г. трябва да подаде заявление за покупка на жилището или доброволно да го освободи като в случай на неспазване на дадения срок ще започне процедура на принудително освобождаване на общинското жилище. По делото липсват данни по какъв начин и на коя дата това уведомление е връчено на лицето и дали изобщо са предприети действия в тази насока от страна на административния орган. С молба от 30.08.2016 г. Ангелова е уведомила Кмета на О. В, че настанителната й заповед изтича на 28.08.2016 г. и че към датата на подаване на писмото се води съдебен процес по обжалване на Уведомлението от 29.07.2016 г. Във връзка с това е поискала да й бъде издадена служебна бележка или временна заповед, в която Кмета да посочи какъв е размерът на месечния наем до приключване на съдебния процес. По делото е приложено и писмо до Ангелова с изх. № 94-00-386/20.07.2008 г. според което лицето е подало молба за закупуване на общинско жилище, но същата няма да бъде удовлетворена поради липса на законова възможност за това.

При така установеното от фактическа страна, съдът е достигнал до обоснован извод за допуснати от административния орган нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на възможността на Ангелова за пълноценно участие в хода на административното производство, а от там за ефикасно упражняване на правото и на защита на засегнатите и права.

При липсата на конкретика относно основанията на административния орган за предприемане на действия по уведомяване на лицето за необходимостта от подаване на заявление за закупуване на жилището или неговото освобождаване, наемателката на общинския имот е била поставена в невъзможност за предприемане на адекватни действия по събиране, представяне на доказателства или изразяване на обосновано становище по основателността на отправената и покана – уведомление и настъпващите като последица от същата промени в наемните отношения с общината.

Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, между Ангелова и О. В са налице две правоотношения, свързани с ползваното от нея общинско жилище, като едното е от 2003 година и по отношение на него е изтекъл срока, визиран в цитираната в писмото с изх. № 9400-0-11884/29.07.2016 година разпоредба на чл. 16 ал. 1 от НУРУРОЖ, но е налице и последваща нова заповед за настаняване и договор за наем от 2013 година, за които този срок изтича през 2023 година.

Описаната съществена неяснота и липсата на конкретни мотиви за предприемане на действия от администрацията, насочени към изваждане на лицето от имота, правят Уведомлението негодно да изпълни ролята на акт по смисъла чл. 26 ал. 1 от АПК, който да даде възможност на адресата за упражняване на гарантираното от законодателя в чл. 34 от АПК право за участие в административното производство, засягащо законните му права и интереси.

Настоящата инстанция не споделя становището за немотивираност на оспорения пред съда акт, тъй като е налице противоречие между визираните от административния орган правни основания и фактическите констатации, мотивирали органа към предприемане на действия по прекратяване на договора за наем от 30.08.2013 година. В оспорената заповед не са засегнати обстоятелствата, свързани с изтекъл 10 годишен срок по смисъла на чл. 16 ал. 1 от НУРУРОЖ на община В. от сключване на договора, но тава не съставлява нарушение по смисъла на чл. 146 т. 4 от АПК – противоречие с материално правни разпоредби, а е обстоятелство, което е в подкрепа на становището за наличие на поведение на административния орган, което създава съществена неяснота относно мотивите му за предприемане на действия по прекратяването на договора за наем, а от там и води до невъзможност на засегнатото от акта лице за предприемане на действия в защита на важни, свързани с възможността за ползване на недвижимия имот права и интереси.

Нарушаването на основни принципи в административното производство, а именно осигуряване на възможност за пълноценно участие на заинтересованото от изхода на производството лице и за упражняване в пълнота на правото му на защита чрез предоставяне на пълна, вярна и достоверна информация относно значими за производството обстоятелства, води до незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт и до необходимост от отмяната му.

С оглед на гореизложеното, решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховен административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 13.12.2017 г. по адм. дело № 601 по описа за 2016 год. на Административния съд Враца. Решението е окончателно.