Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ю.-Соколова срещу решение № 13 от 29.01.2018 г., постановено по адм. д. № 213/2017 г. по описа на АС - Сливен, с което е отхвърлен иска и за заплащане на обезщетение в размер на 56.00 лева, за причинени имуществени вреди за периода от 01.06.2017 г. до 14.06.2017 г. в резултат на незаконосъобразни действия на адмистрацията на затвора - [населено място], изразяващи се в недоставянето й на храна за сочения период. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение, като в по-голямата си част излага доводи от житейски характер. В крайна сметка поддържа неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, а ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи исковата й претенция. Счита, че съдът не е отчел правилно всички доказателства, тъй като тя е с лошо здравословно състояние, трудноподвижна, получила и инфаркт, поради упражнявания постоянен натиск и тормоз от администрацията на затвора. В допълнителни молби излага още доводи във връзка с неправилността на съдебното решение, което е предмет на касационната й жалба.

Ответникът - ГД „Изпълнение на наказанията“ - МП - София, в писмена защита и чрез процесуалния си представител - юриск. Николова, оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на решението. Твърди, че при решаване на делото съдът, се е съобразил с многобройните писмени доказателства включително и медицински документи, както и с изготвената СМЕ, които установяват, че касаторката може да се движи нормално, както и че няма проблем с храненето. Правилно при наличните доказателства съдът е приел, че към исковия период тя не е имала влошаване на здравословното й състояние. При анализ на...