Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А.Щ от [населено място] против решение № 843/20.04.2018 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3459/2017 г., с което е отхвърлено оспорването й против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗ/ № МД-АУ-10303-1/13.09.2017 г., издаден от орган по приходите при дирекция „Местни данъци” /„МДТ“/ в община В., в частта относно установен данък върху превозните средства с рег. [рег. номер на МПС], рег. [рег. номер на МПС] и рег. [рег. номер на МПС] за периода 2012 г. – 2017 г. в размер на 457, 08 лева – главница и 130, 42 лева – лихва, общо дължима сума 587, 50 лева, потвърден с писмо рег. № МД-Т17006233ВН-001ВН-001ВН/20.11.2017 г. на директора на дирекция „МД“ в община В..

В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че данъкът върху превозните средство е определен в нарушение на чл. 54, ал. 3 ЗМДТ - въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, а не въз основа на подадена декларация по чл. 32 ЗМДТ. Неправилно съдът е приел, че нормата на чл. 107, ал. 3 ДОПК дава възможност на органите по приходите да съставят акт за установяване на задължения и в случаите на липсваща декларация. Счита, че по делото не са налице доказателства за съществуването на посочените МПС. Поддържа довод за нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК при образуването на производството по издаване на оспорения акт. Искането е за отмяна на решението. Претендира прекомерност на присъдените в първоинстанционното производство по делото...