Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) чрез процесуален представител против решение № 738/16.11.2017 г., постановено по адм. д. № 859/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково. Със съдебното решение е отменено Решение № 12572/20.06.2017г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с които е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на А. Данеш – гражданин на Иран и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за закрила при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Ответникът А. Данеш оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното съдебно решение е отменено решение № 12572/20.06.2017г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с които е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на А. Данеш – гражданин на Иран и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за закрила при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
Съдът е установил, че търсещият закрила А. Данеш, е с етническа принадлежност персиец, [дата на раждане] в Иран, Казерун, с постоянен адрес Иран, [населено място], религия – протестант, с висше образование, професия – компютърен специалист, женен.
При проведеното на 05.10.2016г. интервю търсещият закрила е посочил, че е напуснал Иран нелегално за Турция, след което с помощта на трафикант преминал нелегално в България, без документи за самоличност. Твърдял е, че е християнин, като е посочил това още в регистрационните документи;участвал във фондация „Илям“, която се занимавала с разпространение на християнска литература и поради това имал проблеми с държавата; във връзка с разпространяването на християнска литература няколко пъти е бил задържан, най-дълго за около 3 месеца; независимо от това продължил да се занимава с тази дейност; не може да се върне, защото по иранските закони ще бъде обесен. Сочи, че е задържан за пръв път през 2013г. Проведено е второ интервю от 08.03.2017г., в което А. Данеш сочи, че е напуснал Иран поради приемането на християнската религия, разпространение на християнска литература, подпомагане на християнски организации. Заявил е страх от преследване в страната му на произход по тази причина, предвид неколкократните му задържания и предвиденото смъртно наказание за подобна дейност. На въпроса дали върху него е оказвано насилие, отговаря положително, като посочва, че по време на арестите му е бил бит. Решил да напусне страната, след като разбрал, че има съдебно решение. Сочи, че при евентуалното му завръщане в Иран ще бъде в опасност, тъй като го очаква затвор или смъртно наказание. Твърди, че за първи път е задържан през 2015г., а най-дългият период на задържането му е 35 дни. Знае, че Господ е И. Х, а Д. М е божията майка, както и че М. Л е основоположник на протестантството. Заявява, че вярва в Отца, Сина и С. Д. Не може да посочи божиите заповеди, каква е йерархията в църквата и какви са трите форми на църковно управление, нито кои са двете основни тайнства според протестантството.
Председателят на ДАБ е счел, че посочените от кандидата причини за основателни опасения от преследване и твърдените от него факти не съдържат подробно описание на обстоятелства или лични подробности за изясняване на случая, а изложените в бежанската история факти са оскъдни и неубедителни. Приел е, че нивото на насилие в Иран не е изключително като не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено поради присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изложен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е представил доказателства във връзка с твърдението си, че е християнин. В тази връзка е разпитан като свидетел пастора на Е. П църква „Извор на живот“ – гр. Х.. В показанията си последният излага подробни обстоятелства относно запознанството си и срещите с жалбоподателя и неговите съпруга и брат, придобитите впечатления от тях, развиваната от тях дейност, вкл. разяснява обстоятелства, свързани с полученото водно кръщение в България.
При тези фактически обстоятелства, съдът е счел, че оспореното решение е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Отбелязал е, че във всички интервюта търсещият закрила е посочил като причина за напускане на страната си по произход основателни опасения от преследване по причина на изповядваната от него християнска религия и осъществяваната от него в тази връзка дейност; неколкократно е бил задържан и заплашван именно във връзка с развиваната от него дейност по разпространение на християнска литература. Съдът е отбелязал, че в протокола от проведеното на 08.03.2017г. интервю А. Данеш конкретно е посочил името на лицето и християнската организация, за които е работил и които е подпомагал в дейността им още преди да напусне Иран, вкл. е визирал и момента, от който датира познанството му с това лице, момента на едно от задържанията си, както и продължителността на последното му такова. Съдът е счел, че тези данни в достатъчна степен конкретизират фактите и обстоятелствата от изложената бежанска история, а събраните в съдебното производство доказателства, вкл. свидетелските показания, категорично потвърждават тезата на жалбоподателя, изложена и в хода на проведените интервюта, че е християнин, че преди да напусне Иран е развивал активна дейност по разпространение на християнската религия, продължаваща и към момента. Съдът е изтъкнал, че административният орган не е обсъдил и личното положение на жалбоподателя във връзка с обстановката в Иран, с което е допуснал нарушение на чл. 75 ал. 2 от ЗУБ. Според съда, в представената Справка с вх. № МД-300/10.03.2017г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ изрично е посочено, Наказателент кодекс на Иран предвижда смъртна присъда за опит от страна на немюсюлманите да обърнат в друга религия мюсюлманите. В справката се съдържат и данни, че независимо от теоретичното признаване на протестантите от Конституцията на Иран, на практика те са подложени на тормоз и дискриминация, и значително по-агресивни правителствени ограничения и нарушаване на човешките права в сравнение с етническите християнски групи. В справката се съдържат и подробни данни, сочещи, че сменилите религията си и особено евангелистите са подложени на прекомерни нива на арести, висока степен на тормоз и наблюдение, както и данни, че според Шериата, също приложим от съдиите, вероотстъпничеството е престъпление, наказуемо със смърт. Данни, че иранското законодателство предвижда смъртно наказание за вероотстъпничество се съдържат и в представената Справка вх.№МД-1123/02.10.2017г.
Въз основа на тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства безспорно обосновават наличието на причина по чл. 8 ал. 1 от ЗУБ за опасения от преследване, респ. за търсената закрила, а с оглед изповядваната от жалбоподателя религия и осъществяваната в тази връзка активна дейност от негова страна, е напълно възможно последният да бъде обект на тежки посегателства по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. С тези мотиви Административен съд Хасково е отменил оспорения административен акт, като постановен в нарушение на чл. 35 от АПК, като и при несъобразяване с разпоредбата на чл. 75 ал. 2 от ЗУБ, довело и до несъответствието му с материалния закон.
Настоящият състав на Върховния административен съд, състав на трето отделение, счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Р. Б (РБ) се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от А. Данеш факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/ или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изложената от чужденеца бежанска история е противоречива. От една страна той твърди, че е разпространявал Библията, че е създал сайт за разпространение на християнството, че е чел Библията, че е чул житието на Исус и поради това е приел християнската религия. От друга страна, при двете интервюта показва оскъдни познания за християнството, като не може да отговори на по-конкретни и задълбочени въпроси относно тази религия и в частност относно протестантството. Посоченото внася съмнение както относно твърденията на чужденеца, че е приел християнството, така и относно твърденията, че затова е бил преследван в родината си. По делото липсват данни, че чужденецът действително е променил религията си в резултат на негова дълбока убеденост и осъзната решимост, и то още докато е пребивавал в страната на произход. Посочените от него твърдения всъщност сочат на преследване не поради религиозните му убеждения, а поради това, че е разпространявал християнска литература. Не се установява причината, поради което образован и интелигентен мюсюлманин на достатъчно зряла възраст се отказва от обичайната за страната и произхода му религия и приема християнството. Противоречиви са и твърденията на търсещия закрила относно продължителността на задържането му от иранските власти.
И пред настоящата инстанция ответникът по касация не излага убедителни твърдения относно промяната не религиозните си убеждения, като обясненията му в тази връзка са в рамките на едно изречение. Внимателният анализ на дадените обяснения, съществените различия и развитието им в хода на производството при съпоставка със справките на ДАБ за положението в страната по произход, сочат за обоснованост на изводите на административния орган за това, че представената бежанска история не може да бъде приета за достоверна, включително предвид последиците за жалбоподателя, семейството му и семейството на родителите му, по отношение на които не се сочи да са извършвани каквито и да било действия от официалните власти, което не кореспондира с отразеното в справките. Предвид професията на чужденеца, която му дава възможност да се снабди с информация в широк мащаб, могат да се счетат за логични съображенията на касатора, че данните за отношението на официалните власти към лицата, приели християнството и пропагандирането му се използват при представяне на конкретната бежанска история, за да се постигне получаването на статут на бежанец, без да са налице основания за това. Показанията на св. Йотов касаят негови субективни съждения и не допринасят за изясняване на фактите по спора.
При наличните доказателствени средства, които следва да бъдат кредитирани след цялостния им анализ, се доказва обосноваността на изводите на административния орган за това, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не се доказва той да е приел християнството в страната си по произход, да е разпространявал религиозна литература и във връзка с това да е бил преследван или да има основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, респективно, да е изложен на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 ЗУБ, вкл. при завръщането му в страната по произход. При констатираната недостоверност на бежанската история, не може да се направи и извод за приложение на забраната за връщане по отношение на чужденеца.
При служебна справка съдът установи, че по отношение на детето и съпругата на чужденеца има отделно производство, по което е постановено съдебно решение от ВАС.
Представените едва пред съда писмени доказателства удостоверяват настъпването на факти, които не са били твърдяни и поддържани пред административния орган, а именно официално приемане на християнството от страна на чужденеца след пристигането му в България и участието му в обществения живот в това му качество; в този смисъл се поддържат опасения за излагането му на преследване при евентуалното му връщане в страната на произход, по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Настъпилите след напускане страната на произход факти обаче са нови и се изтъкват за пръв път пред съда, без да се били взети предвид от административния орган. Това не се дължи на нарушение, допуснато от последния. Представените при обжалването доказателства представляват нови сведения по смисъла на чл. 40, §2 от Директива 2013/32 и могат да бъдат взети предвид при подаване на последваща молба за закрила, при която ще подлежат на самостоятелна преценка първоначално от административния орган, а при необходимост и от съда.
По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС намира касационната жалба за основателна. Обжалваното с нея съдебно решение е неправилно и поради това следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 738/16.11.2017 г., постановено по адм. д. № 859/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А. Данеш – гражданин на Иран против решение № 12572/20.06.2017г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) чрез процесуален представител против решение № 738/16.11.2017 г., постановено по адм. д. № 859/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково. Със съдебното решение е отменено Решение № 12572/20.06.2017г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с които е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на А. Данеш – [гражданство] и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за закрила при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът А. Данеш оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното съдебно решение е отменено решение № 12572/20.06.2017г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с които е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на А. Данеш – [гражданство] и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за закрила при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
Съдът е установил, че търсещият закрила А. Данеш, е с етническа принадлежност [етническа принадлежност], [дата на раждане] в [държава], [населено място], с постоянен адрес [държава], [населено място], религия – [религия], с [образование], [професия],[семейно положение].
При проведеното на 05.10.2016г. интервю търсещият закрила е посочил, че е напуснал Иран нелегално за Турция, след което с помощта на трафикант преминал нелегално в България, без документи за самоличност. Твърдял е, че е [вероизповедание], като е посочил това още в регистрационните документи;участвал във фондация [наименование], която се занимавала с разпространение на християнска литература и поради това имал проблеми с държавата; във връзка с разпространяването на християнска литература няколко пъти е бил задържан, най-дълго за около 3 месеца; независимо от това продължил да се занимава с тази дейност; не може да се върне, защото по иранските закони ще бъде обесен. Сочи, че е задържан за пръв път през 2013г. Проведено е второ интервю от 08.03.2017г., в което А. Данеш сочи, че е напуснал Иран поради приемането на [религия], разпространение на християнска литература, подпомагане на християнски организации. Заявил е страх от преследване в страната му на произход по тази причина, предвид неколкократните му задържания и предвиденото смъртно наказание за подобна дейност. На въпроса дали върху него е оказвано насилие, отговаря положително, като посочва, че по време на арестите му е бил бит. Решил да напусне страната, след като разбрал, че има съдебно решение. Сочи, че при евентуалното му завръщане в Иран ще бъде в опасност, тъй като го очаква затвор или смъртно наказание. Твърди, че за първи път е задържан през 2015г., а най-дългият период на задържането му е 35 дни. Знае, че Господ е И. Х, а Д. М е божията майка, както и че М. Л е основоположник на протестантството. Заявява, че вярва в Отца, Сина и С. Д. Не може да посочи божиите заповеди, каква е йерархията в църквата и какви са трите форми на църковно управление, нито кои са двете основни тайнства според протестантството.
Председателят на ДАБ е счел, че посочените от кандидата причини за основателни опасения от преследване и твърдените от него факти не съдържат подробно описание на обстоятелства или лични подробности за изясняване на случая, а изложените в бежанската история факти са оскъдни и неубедителни. Приел е, че нивото на насилие в Иран не е изключително като не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено поради присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изложен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е представил доказателства във връзка с твърдението си, че е [вероизповедание]. В тази връзка е разпитан като свидетел пастора на Е. П църква [наименование] – гр. Х.. В показанията си последният излага подробни обстоятелства относно запознанството си и срещите с жалбоподателя и неговите съпруга и брат, придобитите впечатления от тях, развиваната от тях дейност, вкл. разяснява обстоятелства, свързани с полученото водно кръщение в България.
При тези фактически обстоятелства, съдът е счел, че оспореното решение е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Отбелязал е, че във всички интервюта търсещият закрила е посочил като причина за напускане на страната си по произход основателни опасения от преследване по причина на изповядваната от него [религия] и осъществяваната от него в тази връзка дейност; неколкократно е бил задържан и заплашван именно във връзка с развиваната от него дейност по разпространение на християнска литература. Съдът е отбелязал, че в протокола от проведеното на 08.03.2017г. интервю А. Данеш конкретно е посочил името на лицето и християнската организация, за които е работил и които е подпомагал в дейността им още преди да напусне Иран, вкл. е визирал и момента, от който датира познанството му с това лице, момента на едно от задържанията си, както и продължителността на последното му такова. Съдът е счел, че тези данни в достатъчна степен конкретизират фактите и обстоятелствата от изложената бежанска история, а събраните в съдебното производство доказателства, вкл. свидетелските показания, категорично потвърждават тезата на жалбоподателя, изложена и в хода на проведените интервюта, че е [вероизповедание], че преди да напусне Иран е развивал активна дейност по разпространение на [религия], продължаваща и към момента. Съдът е изтъкнал, че административният орган не е обсъдил и личното положение на жалбоподателя във връзка с обстановката в Иран, с което е допуснал нарушение на чл. 75 ал. 2 от ЗУБ. Според съда, в представената Справка с вх. № МД-300/10.03.2017г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ изрично е посочено, Наказателент кодекс на Иран предвижда смъртна присъда за опит от страна на немюсюлманите да обърнат в друга религия мюсюлманите. В справката се съдържат и данни, че независимо от теоретичното признаване на протестантите от Конституцията на Иран, на практика те са подложени на тормоз и дискриминация, и значително по-агресивни правителствени ограничения и нарушаване на човешките права в сравнение с етническите християнски групи. В справката се съдържат и подробни данни, сочещи, че сменилите религията си и особено евангелистите са подложени на прекомерни нива на арести, висока степен на тормоз и наблюдение, както и данни, че според Шериата, също приложим от съдиите, вероотстъпничеството е престъпление, наказуемо със смърт. Данни, че иранското законодателство предвижда смъртно наказание за вероотстъпничество се съдържат и в представената Справка вх.№МД-1123/02.10.2017г.
Въз основа на тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото доказателства безспорно обосновават наличието на причина по чл. 8 ал. 1 от ЗУБ за опасения от преследване, респ. за търсената закрила, а с оглед изповядваната от жалбоподателя религия и осъществяваната в тази връзка активна дейност от негова страна, е напълно възможно последният да бъде обект на тежки посегателства по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. С тези мотиви Административен съд Хасково е отменил оспорения административен акт, като постановен в нарушение на чл. 35 от АПК, като и при несъобразяване с разпоредбата на чл. 75 ал. 2 от ЗУБ, довело и до несъответствието му с материалния закон.
Настоящият състав на Върховния административен съд, състав на трето отделение, счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Р. Б (РБ) се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от А. Данеш факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/ или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изложената от чужденеца бежанска история е противоречива. От една страна той твърди, че е разпространявал Библията, че е създал сайт за разпространение на християнството, че е чел Библията, че е чул житието на Исус и поради това е приел [религия]. От друга страна, при двете интервюта показва оскъдни познания за християнството, като не може да отговори на по-конкретни и задълбочени въпроси относно тази религия и в частност относно протестантството. Посоченото внася съмнение както относно твърденията на чужденеца, че е приел [вероизповедание], така и относно твърденията, че затова е бил преследван в родината си. По делото липсват данни, че чужденецът действително е променил религията си в резултат на негова дълбока убеденост и осъзната решимост, и то още докато е пребивавал в страната на произход. Посочените от него твърдения всъщност сочат на преследване не поради религиозните му убеждения, а поради това, че е разпространявал християнска литература. Не се установява причината, поради което образован и интелигентен мюсюлманин на достатъчно зряла възраст се отказва от обичайната за страната и произхода му религия и приема [вероизповедание]. Противоречиви са и твърденията на търсещия закрила относно продължителността на задържането му от иранските власти.
И пред настоящата инстанция ответникът по касация не излага убедителни твърдения относно промяната не религиозните си убеждения, като обясненията му в тази връзка са в рамките на едно изречение. Внимателният анализ на дадените обяснения, съществените различия и развитието им в хода на производството при съпоставка със справките на ДАБ за положението в страната по произход, сочат за обоснованост на изводите на административния орган за това, че представената бежанска история не може да бъде приета за достоверна, включително предвид последиците за жалбоподателя, семейството му и семейството на родителите му, по отношение на които не се сочи да са извършвани каквито и да било действия от официалните власти, което не кореспондира с отразеното в справките. Предвид професията на чужденеца, която му дава възможност да се снабди с информация в широк мащаб, могат да се счетат за логични съображенията на касатора, че данните за отношението на официалните власти към лицата, приели християнството и пропагандирането му се използват при представяне на конкретната бежанска история, за да се постигне получаването на статут на бежанец, без да са налице основания за това. Показанията на св. Йотов касаят негови субективни съждения и не допринасят за изясняване на фактите по спора.
При наличните доказателствени средства, които следва да бъдат кредитирани след цялостния им анализ, се доказва обосноваността на изводите на административния орган за това, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не се доказва той да е приел християнството в страната си по произход, да е разпространявал религиозна литература и във връзка с това да е бил преследван или да има основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, респективно, да е изложен на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 ЗУБ, вкл. при завръщането му в страната по произход. При констатираната недостоверност на бежанската история, не може да се направи и извод за приложение на забраната за връщане по отношение на чужденеца.
При служебна справка съдът установи, че по отношение на детето и съпругата на чужденеца има отделно производство, по което е постановено съдебно решение от ВАС.
Представените едва пред съда писмени доказателства удостоверяват настъпването на факти, които не са били твърдяни и поддържани пред административния орган, а именно официално приемане на [вероизповедание] от страна на чужденеца след пристигането му в България и участието му в обществения живот в това му качество; в този смисъл се поддържат опасения за излагането му на преследване при евентуалното му връщане в страната на произход, по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Настъпилите след напускане страната на произход факти обаче са нови и се изтъкват за пръв път пред съда, без да се били взети предвид от административния орган. Това не се дължи на нарушение, допуснато от последния. Представените при обжалването доказателства представляват нови сведения по смисъла на чл. 40, §2 от Директива 2013/32 и могат да бъдат взети предвид при подаване на последваща молба за закрила, при която ще подлежат на самостоятелна преценка първоначално от административния орган, а при необходимост и от съда.
По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС намира касационната жалба за основателна. Обжалваното с нея съдебно решение е неправилно и поради това следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 738/16.11.2017 г., постановено по адм. д. № 859/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А. Данеш – [гражданство] против решение № 12572/20.06.2017г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците
РЕШЕНИЕТО е окончателно.