Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н.Н – „контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор“ в Център за градска мобилност ЕАД, чрез пълномощника адв.. Г, срещу решение № 4248 от 21.06.2018 г. по адм. д. № 14019/2017 г. на Административен съд – София-град, с което е отменена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - използване на техническо средство тип скоба, за принудително задържане на пътното превозно средство - автомобил „Пежо“, модел „405“ с рег. [рег. номер на МПС], наложена на 27.11.2017 г. от Н.Н – „контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор“ към Център за градска мобилност ЕАД при СО.Рира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. По съображения подробно изложени в жалбата се иска отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната ПАМ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Н.А, чрез пълномощника адв. В.В, взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита, че касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно.

Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Първоинстанционният съд е установил точно релевнтните за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни правни изводи.

Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително...