Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ).

Образувано е по касационна жалба на ГД "Боец - България обединена с една цел" против решение № 3061 от 03.05.2017 г., постановено по адм. д. № 2688/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - главният секретар на Президента на Р. Б, оспорва допустимостта на касационната жалба, поради липса на правен интерес.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за прекратяване на касационното производство, поради оттегляне на касационната жалба.

Жалбата е подадена в срок и не е оттеглена, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата на ГД "Боец - България обединена с една цел" против решение № 02-03-98/02.03.2017 г. на главния секретар на Президента на Р. Б, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на достъп до обществена информация на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалния закон.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон.

Основният спорен въпрос по делото е налице ли е хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ за постановяване на отказ за достъп до обществена информация.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че със заявление вх.№ 09-00-6 от 21.02.2017 г. от сдружение с нестопанска цел "Боец - България обединена с една цел" представлявано от Г.Г е поискан достъп до обществена информация, а именно: "пълна и цялостна информация за съдържанието на стенограмата от проведената при Президента среща на 29.06.2014 година във връзка с Корпоративна търговска банка". С оспорения пред първоинстанционния съд административен акт е отказан достъп до исканата информация на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ - доколкото в стенограмата от проведените консултации се съдържа информация от категорията "професионална тайна" по ЗКИ (ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ)/ЗКИ/. При така установената фактическа обстановка изводът на съда за съответствие на решението с материалния закон, е законосъобразен. Съгласно правилото на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата обществена информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.

В случая, не се спори по делото, че на проведените при Президента консултации, са присъствали Управителят и Подуправителят на Българската народна банка, които са представили анализ, в който се съдържа информация придобита и създадена за целите на банковия надзор касаещ сочената по-горе банка.

При тази установеност, правилно първоинстанционния съд е приел, че търсената от жалбоподателя информация представлява защитена от закона тайна- "професионална тайна" по смисъла на чл. 63, ал. 1 ЗКИ.

Доводът в касационната жалба, че исканата обществена информация не е "професионална тайна" по смисъла на сочената разпоредба на закона, доколкото на консултациите при Президента са присъствали лица, извън кръга на оправомощени лица по смисъла на чл. 64 ЗКИ, поради което е станала публична и общодостъпна - е несъстоятелен, Преценката на Президента кои лица да участват в консултативни срещи, провеждани при него е неотносима към естеството и характера на обсъжданата на тези срещи информация.

Ирелевантен за разглежданият спор е последвалото решение на Президента на Р България да даде публичност на текста на стенограмата.

С оглед на изложеното, обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3061 от 03.05.2017 г., постановено по адм. д. № 2688/2017 г. по описа на Административен съд София - град Решението не подлежи на обжалване.