Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.

Образувано е по подадени касационна жалба от Националната агенция по приходите (НАП), срещу Решение № 575 от 21.11.2017 г., постановено по адм. д. № 526 по описа на Административен съд – Пазарджик (АС – Пазарджик) за 2017 г., допълнение към нея и по касационна жалба на НАП срещу Решение № 660 от 20.12.2017 г., постановено по адм. д. № 526 по описа на АС – Пазарджик за 2017 г.

С Решение № 575 от 21.11.2017 г. НАП е осъдена да заплати на „Ай Инвест“ ЕООД обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен Ревизионен акт № 2141400120 от 18.02.2014 г. (неправилно посочен в диспозитива на решението като № 21400120 от 18.02.2014 г.), издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - София, отменен с Решение № 11305 от 28.10.2015 г., постановено по адм. дело № 2121 по описа на Върховния административен съд за 2015 г. в размер на 2928000, 00 лв., ведно с лихвата за забава за периода от 28.10.2015 г. до завеждане на иска на 11.07.2017 г. в размер на 506960, 42 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 2928000, 00 лв. от предявяване на иска на 11.07.2017 г. до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния размер на акцесорната претенция за обезщетение за забава от 377625, 82 лв. искът бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Наред с това, НАП била осъдена да заплати на „Ай Инвест“ ЕООД и направените по делото разноски, съобразно уважената част на иска, в размер на 20150, 00 лв.

С. Р № 575 от 21.11.2017 г. в отхвърлителната част относно претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на 377625, 82 лв. не е подадена касационна жалба от „Ай Инвест“ ЕООД, предвид което решението в тази част не е предмет на касационна проверка и е влязло в сила.

С Решение № 660 от 20.12.2017 г. съдът допълнил Решение № 575 от 21.11.2017 г., постановено по същото дело, доколкото приел, че „Оспорването на датата на два документа по реда на чл. 193 от ГПК – предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 10.06.2013 г., сключен между „Ай Инвест“ ЕООД като продавач и „Кънтри ауто“ ООД като купувач и Уведомление за прекратяване на договор от „Кънтри ауто“ ООД за разваляне на сключен Предварителен договор поради неизпълнение на задължение от страна на „Ай Инвест“ ЕООД, получен от представител на „Ай Инвест“ ЕООД на 14.12.2013 г. не е доказано“.

В касационната жалба срещу Решение № 575 от 21.11.2017 г. в обжалваната част се твърди, че то е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно се поддържа становище, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не се произнесъл с нарочно определение по чл. 194, ал. 2 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) по направените оспорвания на истинността на съдържанието на уведомлението за прекратяване на договора с „К. А“ ООД в частта на вписаната дата и по направеното оспорване на датата на Предварителен договор за покупко – продажба от 10.06.2013 г. Твърди, се, че съдът „сменил доказателство, приложено към исковата молба…“, доколкото в съдебно заседание приобщил като доказателство по делото „оригинал“ на уведомлението за прекратяване на договора с добавка досежно получаването му от Рангелова на 14.12.2013 г. Освен това, не допуснал до разпит и снемане на сравнителен материал от лицето А.Х.Н агенция по приходите била лишена от възможността за извършване на експертиза и провеждане на разпит относно драстичното разминаване на съдържанието на двата документа по отношение на плащането. Поддържа се становище, че допуснатите от съда процесуални нарушения осуетили възможността за оспорване тяхната автентичност, истинност на съдържанието и намерения на страните. На следващо място се релевира довод за постановяване на решението при липса на мотиви, доколкото то съставлявало свободен преразказ на обстоятелствената част на исковата молба. Цитират се конкретни части от съдебното решение и изводи на съда, които по подробно изложени мотиви се оспорват. В допълнение, като се позовава на издаден акт за прихващане и възстановяване след отмяната на ревизионния акт, с който на „Ай Инвест“ ЕООД са възстановени общо 1464354, 44 лв., вкл. и лихва за забава в размер на 323033, 57 лв. до 15.04.2016 г., НАП поддържа становище, че с изплащането на лихви са репарирани всички вреди, произтичащи от невъзстановения в срок ДДС. По тези съображения прави извод, че не е налице вредоносен административен акт. Твърди се също така липсата на пряка причинно – следствена връзка. Отделно от изложеното, според касационния жалбоподател, обжалваното решение в частта за лихвите е недопустимо.

В подадена срещу същото решение допълнителна касационна жалба се акцентира, че съдът уважил ищцовата претенция в размер на 2928000, 00 лв. като във вредите бил включен и ДДС, дължим на държавния бюджет. С него не се увеличава печалбата, а е налице задължение за неговото начисляване и внасяне в държавния бюджет. Наред с това се прави позоваване на съдебни решения, като се обобщава връзката им със спора и се твърди, че в цената на имотите се включва извършването на СМР с оглед обосноваване на несъществуващи „пропуснати ползи“. На последно място се релевира довод за недопустимост на съдебното решение, като се твърди, че буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ води на извод, че по този закон не подлежат на обезщетяване пропуснати ползи.

Касационната жалба срещу Решение № 575 от 21.11.2017 г. в обжалваната част се оспорва от „Ай Инвест“ ЕООД в представен по делото подробно обоснован писмен отговор.

В касационната жалба срещу Решение № 660 от 20.12.2017 г. се релевира твърдение за недопустимостта му поради постановяването му при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, а при условията на евентуалност за неговата неправилност поради постановяването му при наличието на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се твърдения, че то е постановено при липса на интерес за молителя и при липса на мотиви. Иска се обезсилването му, съответно неговата отмяна.

Тази касационна жалба също се оспорва от „Ай Инвест“ ЕООД в представен по делото подробно обоснован писмен отговор.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяната на обжалваното съдебно решение. Представя писмена защита.

Ответникът – „Ай Инвест“ ЕООД, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба, освен по подробни аргументи, изложени в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационното производство съгласно представените доказателства за извършването им и списък на разноските.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Твърди, че исковата претенция е недопустима на основание чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, доколкото е налице специален ред за обезщетяване и ЗОДОВ се явява неприложим. Предлага обезсилване на обжалваното съдебно решение.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваните съдебни решения на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решенията с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба срещу Решение № 575 от 21.11.2017 г. в обжалваната част е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Касационната жалба срещу Решение № 660 от 20.12.2017 г. е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, тази касационна жалба също е основателна.

Първоинстанционният съд е разгледал предявения от „Ай инвест“ ЕООД срещу НАП иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2928000, 00 лв., ведно със законната лихва към момента на предявяване на исковата молба в размер на 884586, 22 лв. и такава считано от предявяване на исковата молба на 11.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, настъпили вследствие на отменен в съответната част по съдебен ред с Решение № 11305 от 28.10.2015 г., постановено по адм. д. № 2121 по описа на Върховния административен съд за 2015 г. като незаконосъобразен Ревизионен акт № 2141400120 от 18.02.2014 г., издаден от началник Сектор „Ревизии“ и ръководител на ревизията – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, изнесено работно място – Перник. Искът е правна квалификация по чл. 19 от ЗНАП (ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ) (ЗНАП), като отговорността на НАП, по силата на чл. 19, ал. 3 от същия закон се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

От фактическа страна съдът приел за установено, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79 от 30.05.2013 г., том І, регистър № 1624, дело № 59 от 2013 г., вписан в Службата по вписванията към Районен съд - Велинград с вх. № 770/30.05.2013 г., „Атрейд“ АД, в качеството на продавач, е продал на „Ай инвест“ ЕООД, в качеството на купувач, следните недвижими имоти, находящи се в землището на гр. Р., общ. Ракитово, обл. Пазарджик, а именно: 1. Курортна, туристическа сграда с идентификатор 62004.12.684.1 и 2. Поземлен имот с идентификатор 62004.12.671 за сумата от 5700000, 00 лв. общо за двата имота, без включен ДДС. В нотариалния акт изрично било вписано, че сумата е изплатена изцяло от купувача на продавача по банков път преди изповядване на нотариалния акт. Преди изповядване на сделката пред нотариус между „Атрейд“ АД и „Ай инвест“ ЕООД било сключено Споразумение на 25.05.2013 г., с което „Атрейд“ АД се задължило да прехвърли собствеността на посочените по - горе недвижими имоти на „Ай Инвест“ ЕООД, като продажната цена за обектите е в размер на 5700000, 00 лв., във вид изграден съобразно реконструктивните дейности, които следва да бъдат извършени съгласно подробно установените количествено-стойностни сметки по задание на „Атрейд“ АД. Направена била уговорка, че разходите за реконструкция ще бъдат поделени между двете дружества, като 3400000, 00 лв. без ДДС - за сметка на „Атрейд“ АД, а 128513, 33 лв. без ДДС – за сметка на „Ай Инвест“ ЕООД. В споразумението изрично било посочено, че върху имотите са учредени договорни ипотеки, като „Ай Инвест“ ЕООД ще извърши плащане за недвижимите имоти, предмет на споразумението след усвояване на ДДС за извършената покупко-продажба. С оглед така постигнатото споразумение била изповядана сделката пред нотариус на 30.05.2013 г. На 10.06.2013 г. се наложило изготвянето на Нотариален акт за поправка с вх. № 832/10.06.2013 г., вписан в Службата по вписванията - Велинград под № 89, том І, рег. № 1743, дело № 67 от 2013 г. на Нотариален акт с вх. рег. № 770 от 30.05.2013 г., като било посочено, че сумата (продажната цена) ще бъде изплатена в срок до 31.12.2013 г. от купувача на продавача изцяло по банков път. На същата дата бил подписан и предварителен договор за покупко-продажба на същите недвижими имоти между „Ай Инвест“ ЕООД (продавач) и „Кънтри ауто“ ООД, в качеството му на купувач. В предварителния договор била договорена сума в размер на 8140000, 00 лв., без ДДС, като е посочено, че продавачът се задължава да извърши уговорените строително-ремонтни работи в имотите, предмет на договора в срок до 01.07.2014 г. Уговорени били срок и начин за плащане на сумата, а именно – до 05.08.2013 г. купувачът се задължава да заплати 30 % от уговорената продажна цена в размер на 2442000, 00 лв., без ДДС при условие, че продавачът представи доказателства за липсата на вещни тежести, вписани договорни ипотеки и възбрани на имотите, предмет на договора. До 10.12.2013 г. купувачът се задължава да заплати 30 % от уговорената продажна цена в размер на 2442000, 00 лв., без ДДС и до 10.07.2014 г. - останалите 40% от продажната цена в размер на 3256000, 00 лв., без ДДС при условие, че продавачът е извършил уговорените строително-ремонтни работи в срока по чл. 2, ал. 2. Съгласно чл. 4, ал. 3 (коректното е чл. 5, ал. 3) от договора в случай, че продавачът не представи доказателства за липса на вещни тежести, вписани договорни ипотеки и възбрани на имотите, предмет на договора, до настъпване на падежа и на втората вноска за заплащане на продажната цена съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора, купувачът има право да развали договора.

Установено било също така, че с оглед сключената сделка между „Атрейд“ АД и „Ай Инвест“ ЕООД в НАП била подадена справка-декларация за данък върху добавената стойност от „Ай Инвест“ ЕООД за данъчен период месец май 2013 г. На 10.06.2013 г. била издадена заповед за възлагане на ревизия на „Ай Инвест“ ЕООД за данъчен период 01.03.2013 г. – 31.05.2013 г., която следвало да приключи до 19.09.2013 г. Заради многократни удължавания същата приключила едва на 18.02.2014 г. с издаването на Ревизионен акт № 2141400120 от 18.02.2014 г. Съдът приел, че на „Ай Инвест“ ЕООД не бил възстановен ДДС във връзка с изповяданата сделка до края на 2013 г. Предвид уговореното с договора, сключен между „Ай Инвест“ ЕООД и „Кънтри ауто“ ООД от 10.06.2013 г. на 13.12.2013 г. последното отправило писмено уведомление за прекратяването му с оглед обстоятелството, че до тази дата „Ай Инвест“ ЕООД не е изпълнило поетото задължение да представи доказателства за липсата на вещни тежести, вписани договорни ипотеки и възбрани на имотите, предмет на договора. Уведомлението било връчено на Й.Р от М.П, в качеството й на счетоводител на „Кънтри ауто“ ООД. Съдът приел също така, че в резултат на поетите ангажименти между „Ай Инвест“ ЕООД и „Кънтри ауто“ ООД били изготвени от „Ай Инвест“ ЕООД инвестиционни проекти, количествено стойностни сметки за обектите, предмет на предварителния договор за покупко-продажба, както и разрешение за строеж на обектите.

Издаденият на „Ай Инвест“ ЕООД ревизионен акт бил обжалван и отменен с Решение № 11305 от 28.10.2015 г., постановено по адм. д. № 2121 по описа на Върховния административен съд за 2015 г. в частта, с която за данъчен период месец май 2013 г. на основание чл. 177, ал. 1 от Закон за ДДС (ЗДДС) за „Ай Инвест“ ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 1139896, 48 лв.

Първоинстанционният съд приел за установено, че между „Ай Инвест“ ЕООД и „Атрейд“ АД била сключена сделка в съответната форма, в резултат на която на „Ай Инвест“ ЕООД следвало да се възстанови ДДС в размер на 1140000, 00 лв. Позовал се на това, че съгласно споразумението между двете дружества от 25.05.2013 г. „Ай Инвест“ ЕООД щяло заплати уговорената сума едва след възстановяване на ДДС. Прието било също така от съда, че върху имотите предмет на сделката между „Атрейд“ АД и „Ай Инвест“ ЕООД, които са идентични с имотите предмет на предварителния договор за покупко - продажба между „Ай Инвест“ ЕООД и „Кънтри ауто“ ООД имало учредени ипотеки, които не били "погасени" поради невъзстановяването в срок на ДДС от страна на ТД на НАП – София. Съдът направил извод, че по тези причини „Ай Инвест“ ЕООД не могло в посочените срокове в договора с „Кънтри ауто“ ООД да представи удостоверения, от които да е видно, че върху имотите няма учредени вещни тежести. Именно с оглед непредставянето в срок на поисканите от „Кънтри ауто“ ООД удостоверения за липса на тежести, договорът между „Ай Инвест“ ЕООД и това дружество е прекратен с уведомление от негова страна от 13.12.2013 г. Като съобразил съдържанието на цитираните по – горе нотариални актове, съдът приел, че сумата, която е следвало „Ай Инвест“ ЕООД да заплати до 31.12.2013 г. на „Атрейд“ АД за закупените имоти е в размер на 5700000, 00 лв., без ДДС. Сумата, която е следвало да получи при продажба на същите имоти на „Кънтри ауто“ ООД била в размер на 8140000, 00 лв., без ДДС. Приел за установено също така, че в резултат на невъзстановяване на ДДС в срок, „Ай Инвест“ ЕООД не е могло да заплати сумата на „Атрейд“ АД до 31.12.2013 г., като съответно не е могло да представи удостоверения за липса на тежести на имотите предмет на сделката.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съставът на АС – Пазарджик направил извод за допустимост на исковете. Приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на НАП – отменен административен акт, вреда и причинна връзка между отменения акт и настъпилата вреда. Съдът направил извод, че непредставянето на удостоверението за тежести е довело до прекратяване на договора с „Кънтри ауто“ ООД, а от там и до невключване в патримониума на „Ай Инвест“ ЕООД на сума в размер на 2928000, 00 лв., с ДДС. Мотивирал се, че ако приходната администрация била възстановила очакваната сума за ДДС в съответните срокове, „Ай инвест“ ЕООД щяло да изпълни задълженията си към „Кънтри ауто“ ООД и да спечели от сделката сума в размер на 2928000, 00, с ДДС. Съдът се позовал също така на приетите по делото писмени доказателства – инвестиционни проекти и количествено-стойностни сметки, въз основа на което направил извод, че намеренията на „Ай Инвест“ ЕООД били действителни, а не фиктивни. За неоснователни намерил твърденията на НАП, че не може с нотариален акт да се изменя срока за заплащане на цената. За да приеме това, съдът съобразил, че този нотариален акт бил взет предвид в постановеното от Върховния административен съд решение, като счел, че не следва да изследва дали нотариалният акт за поправка на нотариален акт е действителен или не. За неоснователно приел и твърдението на НАП и прокуратурата, че след като споразумението между „Ай Инвест“ ЕООД и „Атрейд“ АД се разминава с предварителния договор за покупко-продажба по чл. 19 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД), то споразумението е изготвено специално за целите на производството. Мотивирал се, че предварителният договор за покупко-продажба по чл. 19 ЗЗД е с дата 22.05.2013 г., а споразумението е от 25.05.2013 г., като именно това споразумение е залегнало в поправката на Нотариалния акт от 30.05.2013 г. В допълнение съдът направил извод, че е налице и причинно - следствена връзка между настъпването на твърдените имуществени вреди, претърпени от „Ай Инвест“ ЕООД и отменения административен акт, тъй като вредите се явяват пряка и непосредствена последица от същия - ако данъчната администрация възстановила ДДС, вместо да издава ревизионен акт за отказ, имуществото на това дружество щяло да се увеличи с 2928000, 00 лв., с ДДС. Според съда именно тази сума представлява обезщетението, което следва да се заплати на „Ай Инвест“ ЕООД за претърпените имуществени вреди (пропуснати ползи), в който размер съдът уважил предявения иск. Като основателна съдът приел и претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Направил извод, че то се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконосъобразния ревизионен акт. В тази насока се позовал на задължителните указания по приложението на закона, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд по тълк. дело № 3/2004 г. На основание направени аритметични операции въз основа на използван лихвен калкулатор, съдът приел, че обезщетението за забава върху сумата от 2928000, 00 лв. за периода от 28.10.2015 г. до завеждане на иска – 11.07.2017 г. възлиза на сумата 506960, 42 лв., предвид което акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава бил уважен до тази сума, а в останалата част до пълния претендиран размер от 884586, 22 лв. бил отхвърлен. Съдът мотивирано не се съгласил и с възражението на НАП относно наличие на поведение на „Ай Инвест“ ЕООД, налагащо отхвърляне на иска, като приел, че дружеството не е имало законоустановено задължение да счита, че при започване на ревизия от страна на НАП тя ще бъде удължавана и ще приключи едва през месец февруари 2014 г. Наред с това, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ осъдил НАП да заплати на „Ай Инвест“ ЕООД разноски за производството, изразяващи се в заплатена от него държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение в общ размер на 20150, 00 лв.

С Решение № 660 от 20.12.2017 г., постановено според вписаното в него в производство по чл. 250 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК (вместо коректното чл. 176 АПК) съдът допълнил Решение № 575 от 21.11.2017 г., доколкото приел, че оспорването на датата на два документа по реда на чл. 193 ГПК – Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 10.06.2013 г., сключен между „Ай Инвест“ ЕООД като продавач и „Кънтри ауто“ ООД като купувач и Уведомление за прекратяване на договор от „Кънтри ауто“ ООД за разваляне на сключен предварителен договор поради неизпълнение на задължение от страна на „Ай Инвест“ ЕООД, получен от представител на „Ай Инвест“ ЕООД на 14.12.2013 г., не е доказано.

Решение № 660 от 20.12.2017 г. е валидно, но е недопустимо. Налице е основание по чл. 209, т. 2 АПК за неговото обезсилване. Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател, че то е постановено от първоинстанционния съд по недопустима молба от „Ай Инвест“ ЕООД, доколкото това дружество като страна в първоинстанционното съдебно производство не е инициирало откриване на производствата по чл. 193 ГПК за проверка истинността на оспорените от НАП документи. По тези причини „Ай Инвест“ ЕООД не разполага с процесуална възможност да поиска допълване на постановеното решение във връзка с направеното от НАП оспорване. Като не е съобразил това, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който по реда на касационния контрол следва да бъде обезсилен.

Отделно от изложеното, установява се, че след откриване на производствата по чл. 193 ГПК за проверка истинността на оспорените от НАП документи от първоинстанционния съд в съдебното заседание на 29.09.2017 г., в същото заседание съдът е прекратил тези производства с нарочни определения (досежно едното производство го „закрил“). Тези определения не са обжалвани от НАП, поради което са влезли в сила. Доколкото производствата са били прекратени, съдът не е следвало да се произнася по въпроса досежно резултата от проверка истинността на оспорените документи с постановеното допълнително решение, тъй като искането за допълването му се явява без предмет. Тъй като не е съобразил това, съдът е постановил недопустим съдебен акт. В допълнение, този съдебен акт е постановен без участието на страните, в закрито съдебно заседание, тоест в нарушение на предвидената процедура в разпоредбата на чл. 176 АПК „Постановяване на допълнително решение“ (в приложимата редакция преди изменението, публ. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), съгласно която съдът постановява допълнително решение в открито заседание с призоваване на страните (чл. 176, ал. 2 АПК). Така констатираното е също основание за обезсилването на това решение като недопустимо.

Решение № 575 от 21.11.2017 г. в обжалваната част е валидно и допустимо, но е неправилно.

Неоснователно се поддържа от представителя на Върховната административна прокуратура становище за неговата недопустимост. Предявеният иск е с правна квалификация чл. 19 ЗНАП и претенцията на „Ай Инвест“ ЕООД е за обезщетяването му за претърпените вреди от отменения Ревизионен акт № 2141400120 от 18.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София в частта, с която за данъчен период месец май 2013 г. на основание чл. 177, ал. 1 ЗДДС за „Ай Инвест“ ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 1139896, 48 лв. Практиката, на която се позовава представителят на прокуратурата касае различни случаи от настоящия и е пряко относима към разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), съгласно която недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. По чл. 129, ал. 1 от същия кодекс прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, а по ал. 4 остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова сметка. Наличието на специален процесуален ред, по който следва да се реализира правото на възстановяване на недължимо платени суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, изключва приложимостта на исковия ред и обосновава извода за недопустимост на предявения иск с такъв предмет, който е различен от процесния. Неоснователни са и оплакванията на НАП за недопустимост на претенцията за обезщетяване на твърдените пропуснати ползи, доколкото съгласно чл. 19, ал. 3 ЗНАП отговорността на НАП обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.

Неправилна е направената от първоинстанционния съд преценка по същество на спора за основателност на иска с правно основание чл. 19 ЗНАП и за частична основателност на иска за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението за периода от 28.10.2015 г. до предявяване на исковата молба на 11.07.2017 г., както и за присъждане на лихвата от нейното предявяване до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Немотивирани, необосновани и в нарушение на материалния закон са изводите му, че кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на НАП – отменен административен акт, вреда, настъпила в патримониума на „Ай Инвест“ ЕООД и причинна връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и твърдяната вреда, са налице. Съдът неправилно е приел, че с „…оглед на невъзстановяването в срок на ДДС от страна на ТД на НАП София, то ипотеките върху имотите не са погасени, а от там и „Ай инвест“ ЕООД не е могло в посочените срокове в договора с „Кънтри ауто“ ООД да представи удостоверения, от които да е видно, че върху имотите няма учредени вещни тежести – възбрани и ипотеки“. Неправилни и необосновани са и изводите му, че в „…резултат на невъзстановяване на ДДС в срок, ищецът не е могъл да заплати сумата на „Атрейд“ АД до 31.12.2013 г., като съответно не е могло да представи Удостоверения за липса на тежести на имотите предмет на сделката“, което довело до прекратяване на договора с „Кънтри ауто“ ООД, а оттам и до невключване в патримониума на „Ай Инвест“ ЕООД на сума в размер на 2928000, 00 лв., с ДДС. Съдът не е изложил никакви мотиви и не е обсъдил това, че всъщност размерът на ДДС, който е следвало да бъде възстановен е само част от уговорената цена по Споразумението от 25.05.2013 г. и нотариалния акт за покупко – продажба в размер на 5700000, 00 лв. Необоснован е и изводът на съда, че е налице причинно – следствена връзка между претендираните имуществени вреди и отменения ревизионен акт (в частта, с която за данъчен период м. май 2013 г. на основание чл. 177, ал. 1 ЗДДС за „Ай Инвест“ ООД са установени задължения за ДДС в размер на 1139896, 48 лв.), тъй като ако приходната администрация възстановила очакваната сума на ДДС в съответния срок, „Ай Инвест“ ЕООД щяло да изпълни задълженията си към „Кънтри ауто“ ООД и да спечели от сделката (да увеличи имуществото си със) сума в размер на 2928000, 00 лв., с ДДС.

В случая „Ай Инвест“ ЕООД претендира осъждането на НАП да му заплати обезщетение за имуществени вреди – пропусната полза заради неосъществено увеличение на неговото имущество със сума в размер на 2928000, 00 лв., ведно с лихвата за забава. Касае се за твърдяно имуществено увреждане на дружеството, което следва да се разглежда в контекста и като последица на неосъществено увеличаване на неговото имущество поради издаването на отменения като незаконосъобразен в съответната част ревизионен акт.

В казуса установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на „Ай Инвест“ ЕООД би се намирало, ако не бе издаден отменения като незаконосъобразен ревизионен акт в съответната част. Съдът е следвало да провери и установи дали това предположение е изградено на доказаната възможност за увеличаване на имуществото му, която възможност да е сигурна, а не да се презюмира, тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Предположението не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.

Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение и следва да бъде доказана по несъмнен начин. В случая тя би подлежала на обезщетяване, само ако се докаже, че съставлява приход за имуществото на увреденото дружество „Ай Инвест“ ЕООД, който не се е осъществил именно заради издаването на отменения в съответната част ревизионен акт. Ползата не трябва да е случайна, а да е обективно възможна като увеличение на имуществото, като получаването й при нормални обстоятелства да е било осуетено от издадения незаконосъобразен в съответната част ревизионен акт.

Настоящият състав на Върховния административен съд, като взе предвид приобщените по делото доказателства и ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че „Ай Инвест“ ЕООД не е доказало, че претендираната от него пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Наред с това, не е доказало и наличието на необходимата пряка причинно – следствена връзка, доколкото не може да бъде направен сигурен извод, че ако не беше издаден отменения ревизионен акт, в съответната част, със сигурност би се стигнало до сключване на окончателен договор с „Кънтри ауто“ ООД, респективно до получаване на договорената по предварителния договор с това дружество продажна цена. В тази насока основателно се твърди от касационния жалбоподател в молбата, приложена по настоящото дело на 03.08.2018 г., че такава връзка би имало, когато нищо от обективната действителност не пречи за сключване на окончателен договор, освен действията/актовете на НАП. В случая това не е така. Сигурност при установяването на пропуснатата полза би имало само ако от обстоятелствата, такива каквито са преди издаването на ревизионния акт в отменената му част, не следва извод за възможна друга пречка пред претендираното увеличение на имуществото. Такава „сигурност“ обаче по делото не е установена и доказана. Това, впрочем, следва още от релевираните от ищеца в първоинстанционното производство твърдения в исковата молба, където се сочи, че: „В онзи период „Ай Инвест“ ЕООД напълно основателно е очаквало да извърши плащане по сключеното споразумение, респ. договора за покупко – продажба на имотите, а съконтрахента с получените средства е трябвало да изпълни изискуемите си задължения към кредиторите, в полза на които са били учредени гореизброените договорни ипотеки и по този начин да освободи от вещни тежести имотите, предмет на сделката с „Ай Инвест“ ЕООД. „Ай Инвест“ ЕООД съгласно уговореното с „Атрейд“ АД, е трябвало да получи имотите чисти, освободени от всякакви вещни тежести, заедно с всички бъдещи подобрения и приращения в тях след осъществяване на уговорените СМР между страните“, както и че: „Ай Инвест“ ЕООД не успява да реализира тази печалба поради това, че процесните недвижими имоти не са освободени своевременно от вещни тежести и от вписаните договорни ипотеки…“.

В този смисъл, съдът не е взел предвид както горното, така и твърдението, направено в исковата молба, че „Ай Инвест“ ЕООД е имало увереност, че ще изпълни поетите задължения към „Атрейд“ АД, тъй като е имало основателно очакване, че ще получи възстановяване на ДДС в резултат на упражненото право на данъчен кредит за периода м. май 2013 г. в контекста на уговорката по нотариалния акт и Споразумението от 25.05.2013 г. относно цената на имотите в размер на 5700000, 00 лв. и значително по – ниския очакван размер на ДДС за възстановяване. Действително видно от уговорката по т. 5 от цитираното споразумение „Ай Инвест“ ЕООД е следвало да извърши плащане за закупените недвижими имоти, негов предмет, след „усвояване“ на ДДС за извършената покупка, но краен срок за това не е уговорен между страните в това съглашение. Такъв е уговорен едва в Нотариален акт от 10.06.2013 г. № 89, том І, рег. № 1743, дело № 67/2013 г. за поправка на Нотариален акт от 30.05.2013 г. № 79, том І, рег. № 1624, дело № 59/2013 г., където обаче уговорката от Споразумението от 25.05.2013 г. за плащане на цената на имотите след „усвояване“ на ДДС не фигурира, а е дефиниран само краен срок – 31.12.2013 г. за нейното плащане изцяло по банков път. Наред с това, няма уговорка плащането да стане именно с получената сума от възстановения ДДС, която както се написа е в значително по - нисък размер от дължимата продажна цена. Първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че уговорката по т. 5 от Споразумението от 25.05.2013 г. дефинира само първия момент, считано от който е следвало да се извърши плащането от „Ай Инвест“ ЕООД към „Атрейд“ ООД в размер на 5700000, 00 лв. (а не на 1140000, 00 лв.) - „след усвояване на данък добавена стойност за извършената покупка - продажба“ от „Ай Инвест“ ЕООД, без да определя крайния срок за извършване на плащането, който както се посочи е определен в нотариалния акт от 10.06.2013 г.

От съществено значение се явява и фактът, че в Предварителния договор от 10.06.2013 г. „Ай Инвест“ ЕООД в качеството му на продавач е декларирало пред купувача „Кънтри ауто“ ООД, че имотите, предмет на договора "... не са предмет на обезпечение и др. и че в тази връзка няма съдебни и/или извънсъдебни претенции на трети лица към имотите..., че имотите са свободни от всякакви тежести - ипотеки, възбрани..." (вж. чл. 4, ал. 1), въпреки вписаното по т. 4 (стр. 2) от Споразумението от 25.05.2013 г., от което се установява, че за имотите има учредени договорни ипотеки. При тези факти следва да се приеме, че към момента на подписването на Предварителния договор между „Ай Инвест“ ЕООД и „Кънтри ауто“ ООД на 10.06.2013 г., „Ай Инвест“ ЕООД на свой риск е поело ангажимента по чл. 5, ал. 1 от този предварителен договор за представяне на удостоверение за липса на вещни тежести, вписани договорни ипотеки и възбрани на имотите, предмет на договора до настъпването на уговорения падеж на първата вноска по заплащане на продажната цена съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от този договор – 05.08.2013 г., както и да търпи последиците по чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от същия договор, вкл. договорът да бъде развален от страна на купувача при непредставяне на доказателства за липса на вещни тежести, вписани договорни ипотеки и възбрани на имотите, предмет на договора до настъпване на падежа и на втората вноска за заплащане на продажната цена – 10.12.2013 г. Задължение на „Ай Инвест“ ЕООД е било заплащане на цената в размер на 5700000, 00 лв. изцяло на „Атрейд“ АД в срок до 31.12.2013 г., едва след което и при наличие на воля за това у този трети субект (за отношенията между „Ай Инвест“ ЕООД и „Кънтри ауто“ ООД) е било възможно да се очаква изпълнение на поетите от това дружество ангажименти по т. 4 (стр. 3) от Споразумението от 25.05.2013 г. (за изпълнение на задълженията произтичащи от посочените там три договора за кредит, за обезпечаването на които са учредени договорни ипотеки). Впрочем, по делото не е установено и доказано налице ли са подписани споразумения между кредиторите, длъжниците и „Атрейд“ АД относно погасяване на задълженията по посочените договори, за техните размери, както и във връзка със заличаване на ипотеките. Наред с това, не се установява поемане на задължение от „Атрейд“ АД към „Ай Инвест“ ЕООД за представяне на удостоверение за липса на тежести в определен срок. В тази връзка е направено единствено волеизявление за съгласието на „Атрейд“ АД за изпълнение на задълженията, произтичащи от договорите за кредит (т. 4, стр. 3 от Споразумението от 25.05.2013 г.).

Предвид гореизложеното, според настоящия състав на Върховния административен съд, първоинстанционният състав не е отчел, че изпълнението на поетото от „Ай Инвест“ ЕООД към „Кънтри ауто“ ООД задължение за представяне на удостоверение, че имотите са свободни от вещни тежести, ипотеки и възбрани предпоставя и предприемането на определено поведение от други субекти – в това число и „Атрейд“ АД. В тази насока още в исковата молба се сочи, че: „… а от своя страна „Атрейд“ АД с получаване на плащането от „Ай Инвест“ ЕООД е щяло да успее да изпълни задълженията си във връзка с погасяване на кредитите, за обезпечаването на които са учредени договорни ипотеки върху имотите“ и „…съконтрахента с получените средства е трябвало да изпълни изискуемите си задължения към кредиторите, в полза на които са били учредени гореизброените договорни ипотеки и по този начин да освободи от вещни тежести имотите, предмет на сделката с „Ай Инвест“ ЕООД“. Съдът не е съобразил и това, че съгласно твърденията в исковата молба „Ай Инвест“ ЕООД е следвало да получи имотите освободени от вещни тежести, заедно с всички бъдещи подобрения и приращения в тях след осъществяване на уговорените СМР между страните, както и това, че „Кънтри ауто“ ООД закупува имотите ведно с „очакваните подобрения в тях (описани подробно в чл. 1 от подписания Предварителен договор от 10.06.2013 г.)…“. Съгласно чл. 1 от този предварителен договор „Ай Инвест“ ЕООД се задължава да прехвърли на „К. А“ ООД недвижимите имоти ведно с всички бъдещи подобрения и приращения към тях, реконструкции, пристройки, надстройки, СМР съгласно Приложение № 1, 2, 3 и 4 към договора, а съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от същия - третата вноска от продажната цена е била дължима при условие, че са извършени уговорените СМР в срок до 01.07.2014 г. При това положение, очакването на „Ай Инвест“ ЕООД да получи 2928000, 00 лв., ведно със законната лихва като обезщетение от държавата чрез осъждането на НАП да му заплати сумата, не се основава на сигурна пропусната полза. Не може да се приеме за доказано по делото, че дружеството със сигурност е щяло да реализира ползите, които твърди, че е пропуснало. Те в случая могат да се присъдят като имуществена вреда, само ако имат сигурен характер и са в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен в съответната част ревизионен акт. За да се ангажира отговорността на НАП по чл. 19 ЗНАП за претендираните пропуснати ползи по делото следва чрез пълно и главно доказване „Ай Инвест“ ЕООД да е установило наличието на пряка причинна връзка между твърдените такива и издадения ревизионен акт, отменен като незаконосъобразен в обжалваната му част по съответния ред. По делото липсват доказателства, които да установяват, че пропуснатите ползи в размер на 2928000, 00 лв., ведно с лихвите са сигурни, т. е. че действително са претърпени вреди. Няма и доказателства, че действително със сумата от възстановения ДДС „Ай Инвест“ ЕООД е щяло да извърши плащане на част от цената по договора, доколкото именно такава уговорка липсва (както се написа, тя касае уговорения първи момент на плащането). Наред с това не са налични доказателства, че със сигурност тези средства са щели да послужат за заплащане на ипотечните кредити, респективно, че ще бъдат извършени в сроковете по договора с „Кънтри ауто“ ООД необходимите действия за заличаване на ипотеките. Само от факта, че ревизионният акт е отменен в обжалваната му част, при липсата на доказателства, че именно същият реално и сигурно е възпрепятствал възможността „Ай Инвест“ ЕООД да увеличи имуществото си със стойността на разликата в покупната и продажна цена на недвижимите имоти, не може да се изведе извод за основателност на исковата претенция.

Предвид това според настоящия съдебен състав, неправилно е прието с решението, предмет на касационна проверка в обжалваната част, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на НАП за репариране на твърдените от „Ай Инвест“ ЕООД имуществени вреди – пропуснати ползи като последица от издаването на отменения като незаконосъобразен ревизионен акт в съответната част. В тази част то е неправилно, тъй като от събраните по делото доказателства не се установяват претърпени от „Ай Инвест“ ЕООД имуществени вреди във формата на пропуснати ползи, като пряк и непосредствен резултат от издадения и отменен като незаконосъобразен ревизионен акт в посочената по – горе част. „Ай Инвест“ ЕООД, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, е следвало да докаже иска си, а в случая доказателствената тежест не е изпълнена, поради което претенцията за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи е следвало да бъде отхвърлена. Предвид акцесорния характер на претенцията за лихва, искът за нейното присъждане също е следвало да се отхвърли. Доколкото вместо това е уважил иска за обезщетение и частично този за претендираната лихва, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение в осъдителната НАП част, в това число и за присъдените в полза на „Ай Инвест“ ЕООД разноски, което на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК следва да бъде отменено в тази част. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърлят предявените от „Ай Инвест“ ЕООД искове. Предвид така приетото, настоящият състав няма да се произнася по останалите релевирани оплаквания в касационната жалба срещу Решение № 575 от 21.11.2017 г. и допълнението към нея.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК и чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 660 от 20.12.2017 г., постановено по адм. д. № 526 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2017 г.

ОТМЕНЯ Решение № 575 от 21.11.2017 г., постановено по адм. д. № 526 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2017 г. в обжалваната част, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ай Инвест“ ЕООД, с ЕИК 200031599 срещу Националната агенция за приходите иск, с правно основание чл. 19 от ЗНАП (ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ) за заплащането на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от Ревизионен акт № 2141400120 от 18.02.2014 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, отменен в частта, с която за данъчен период м. май 2013 г. на основание чл. 177, ал. 1 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) за "Ай Инвест" ООД са установени задължения за данък добавена стойност в размер на 1139896, 48 лв. с Решение № 11305 от 28.10.2015 г., постановено по адм. д. № 2121 по описа на Върховния административен съд за 2015 г., в размер на 2928000, 00 лв., ведно с лихвата за забава за периода от 28.10.2015 г. до предявяване на исковата молба на 11.07.2017 г. в размер на 506960, 42 лв. и законната лихва върху сумата на обезщетението за периода от предявяване на иска на 11.07.2017 г. до окончателното му изплащане.

Решението не подлежи на обжалване.