Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.Г от [населено място] срещу Решение № 521 от 15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 750 по описа за 2017 г. на Административен съд В. Т, с което съдът е отхвърлил жалбата му против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 17-1275-001091 от 29.08.2017 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – В. Т, с която спрямо Ганев е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба.

В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател е недопустимо да се налага ПАМ без да е издаден АУАН, тъй като не става ясно за какво административно нарушение се налага ПАМ. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – В. Т, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е...