Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на В. Фридрих против Решение № 68/11.07.2017 г. по адм. д. № 17/2017 г. на Административен съд - Габрово. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Възразява, че административният съд не е изпълнил задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВАС. Твърди, че поради отмяната на заповед № 1978/27.09.2010 г. на кмета на О. Г и поради бездействието на административния орган да я уведоми за заплащането на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е била в състояние да защити законните си права и интереси върху процесния имот. С оглед на това иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира направените разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба - О. Г, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В писмено становище по делото, представено от главен юрисконсулт на О. Г, се оспорват доводите в касационната жалба и се иска същата да бъде оставена без уважение. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е основателна. Обжалваното решение е неправилно и необосновано. Не са изпълнени указанията на ВАС, дадени с Решение № 428 от 13.01.2017 г. Неправилна е преценката на съда за липсата на твърдяно бездействие от страна на ответника по иска. Основателно касационната жалбоподателка е възразила, че през 2010 г. ответникът е бил длъжен да знае за заплащането на имота от ползвателите по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Производството пред Административен...