Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на единадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВАДИАНА ГЪРБАТОВАЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателяМ. Д. по адм. дело № 8986/2021

Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане, обективирано в молба на „М. Г. Г. ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В. В. № 186, представлявано от управителя Н. В., подадено чрез адв. Д. Б., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 10430 от 29.07.2020 г., постановено по адм. дело № 5775/2020 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, с което е оставено в сила решение № 361 от 02.03.2020 г., постановено по адм. дело № 2807/19 г. по описа на Административен съд – Варна, 24-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000318007540–091-001/03.07.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 196/17.09.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 02 и м. 03 на 2017 г. в общ размер на 33 959,43 лв главница и лихви 7 326,56 лв.

В молбата се твърди, че след произнасянето на съда били открити нови доказателства, които са от съществено значение за решаване на спора, а именно: 1 брой уведомление, изпратено от „Нико – 79“ ЕООД и протокол за съхранение от 29.11.2016 г. Твърди се, че те са относими към доказателствата, обуславящи фактическата обстановка, не са били известни на „М. Г. Г. ЕООД и съответно не са били анализирани и проверени при ревизионното и съдебно производство, въпреки същественото им значение. Моли да бъде отменено решението на ВАС, Първо отделение, съответно и решението на АС - Варна, като производството бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание дружеството не се представлява.

Ответникът - директор на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП в писмено становище заявява оспорване на искането за отмяна и претендира неговото отхвърляне като неоснователно. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на искането, правилността на решението на предявеното основание по чл.239, т.1 от АПК, прие за установено следното:

Искането за отмяна на посочените основания е подадено в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество, е неоснователно.

С решение № 10430 от 29.07.2020 г., постановено по адм. дело № 5775/2020 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, е оставено в сила решение № 361 от 02.03.2020 г., постановено по адм. дело № 2807/19 г. по описа на Административен съд – Варна, 24-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на „М. Г. Г. ЕООД срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000318007540–091-001/03.07.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 196/17.09.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 02 и м. 03 на 2017 г. в общ размер на 33 959,43 лв. главница и лихви 7 326,56 лв.

С искането за отмяна са представени и доказателствата, на които „М. Г. Г. ЕООД основава искането си. Това са доказателства, свързани с реалността на доставките – 1 брой Уведомление до „М. Г. Г. ЕООД, изпратено от „Нико – 79“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Девня и 1 брой Протокол за съхранение от 29.11.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и тя не е в резултат на процесуално нарушение или небрежност на страната. Под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти и не са включени във фактическия материал по делото. Под нови писмени доказателства следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ обстоятелства, а и новооткрити/новосъздадени документи относно факти, твърдени през висящността на делото, но които не са могли да бъдат доказани именно поради липса на съответните документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата/новите писмени доказателства да не са били известни на страната, позоваваща се на тях.

По отношение на твърдението на ответната страна за недопустимост на искането следва да се посочи, че действително на така подаденото 1 брой Уведомление до „М. Г. Г. ЕООД, изпратено от „Нико – 79“ ЕООД, няма поставена дата, поради и което няма как съдът да установи кога този документ е станал известен на „М. Г. Г. ЕООД, съответно дружеството се е сдобило с него, поради което тук приложение намира изречение последно на чл. 240, ал. 1, а именно: искането за отмяна се подава не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска.

Настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия счита, че приложените към искането доказателства не могат да се приемат за новооткрити такива. Представеното 1 брой Уведомление до „М. Г. Г. ЕООД, изпратено от „Нико – 79“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Девня, представлява покана за уреждане на отношения между двете дружества, които съгласно теста на уведомлението са възникнали именно след постановяване на решение № 10430 от 29.07.2020 г., постановено по адм. дело № 5775/2020 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение № 361 от 02.03.2020 г., постановено по адм. дело № 2807/19 г. по описа на АС Варна. От текста на уведомлението се установява, че „Нико – 79“ ЕООД отправя покана към „М. Г. Г. ЕООД за уреждане на отношенията, възникнали поради това, че данъчната основа и начисления ДДС по фактурите, които са били обект на съдебен контрол с решенията, чиято отмяна се иска, не са заплатени изцяло. Следователно, този документ е следствие от влязлото в сила решение № 10430 от 29.07.2020 г., постановено по адм. дело № 5775/2020 г. по описа на ВАС. „М. Г. Г. ЕООД е знаело, че в следствие на съдебното решение начисления ДДС по фактурите няма да се възстанови, съответно трябва да се заплати, поради и което не може да се приеме, че 1 брой Уведомление до „М. Г. Г. ЕООД, изпратено от „Нико – 79“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Девня, представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК.

По отношение на другия документ – 1 брой Протокол за съхранение от 29.11.2016 г., следва да се посочи, че същият е бил представен в производството по адм. дело № 2807/19 г. по описа на Административен съд – Варна, 24-ти състав, и е обсъждан от съда, поради и което и той не може да се приеме за ново обстоятелство/ новооткрит документ.

В настоящия случай, във връзка с даденото тълкуване на чл. 239, т. 1 АПК не се установява непълнота на фактическия или доказателствен материал, при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Това е така, тъй като не са налице нови обстоятелства – факти от действителността, които да са от значение за спорното правоотношение, които макар и да са възникнали до приключване на устните състезания, не са били включени в доказателствения материал по делото, както и не са налице нови такива доказателства по нормата на чл. 239, т. 1 АПК.

Предвид на изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че искането за отмяна на влязло в сила решение № 10430 от 29.07.2020 г., постановено по адм. дело № 5775/2020 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, с което е оставено в сила решение № 361 от 02.03.2020 г., постановено по адм. дело № 2807/19 г. по описа на Административен съд – Варна, 24-ти състав, на посоченото основание по чл. 239, т.1 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли.

С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство. Настоящото дело не е с определен материален интерес, тъй като същото се разглежда по реда на отмяна на влезли в сила съдебни актове, който е извънреден способ за защита и е без определен материален интерес, поради и което юрисконсултското възнаграждение не следва да се определя съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. В конкретния случай процесуалните действия са свързани единствено с изготвянето на писмен отговор на подаденото искане и с оглед на фактическата и правна сложност на спора, съдебния състав приема за справедливо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 (сто) лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.244,ал.1 от АПК Върховният административен съд , Първа колегия, петчленен състав РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на „М. Г. Г. ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В. В. № 186, представлявано от управителя Н. В., подадено чрез адв. Д. Б., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение № 10430 от 29.07.2020 г., постановено по адм. дело № 5775/2020 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, с което е оставено в сила решение № 361 от 02.03.2020 г., постановено по адм. дело № 2807/19 г. по описа на Административен съд – Варна, 24-ти състав.

ОСЪЖДА „М. Г. Г. ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В. В. № 186, представлявано от управителя Н. В., да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 100 лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Марио Димитров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. А. п/ Д. Г. п/ Л. М. п/ Светослав Славов