О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 921гр. С., 07, 12, 2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т. д. № 1334 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е касационна жалба, подадена от ищеца в производството [фирма] срещу въззивно решение № 49, постановено на 24. 02. 2015 г. от Великотърновски апелативен съд по т. д. № 187 по описа на съда за 2014 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Великотърновски окръжен съд по т. д. № 317/2013 г., с което на свой ред е отхвърлен предявен от касатора срещу [община] иск, квалифициран от инстанциите по съществото на спора, като такъв с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. с чл. 258, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на възнаграждение по договор за изработка в размер на сумата 139013.11 лв., със законните последици.

В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение, като постановено по непредявен иск и при неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. т. 2 и 3 от ГПК.

Сочи се в касационната жалба, че подробното излагане от страна на ищеца – касатор в исковата му молба и допълнителната такава на обстоятелствата, на които се основава иска му (по необходимост включващи и описание на сключения между страните договор за изработка, приемането и заплащането...