Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на М.Ж от гр. [населено място], подадена чрез пълномощник адв. Ж.Н срещу Решение № 1502/11.07.2018 г., постановено по адм. дело № 790/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу АУЗД № МД-АУ-12686-1/17.11.2017 г., издаден от главен инспектор КРД при Дирекция „Местни данъци“ в Община-Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна.

Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел за установено, че общината предоставя реално услугите по чл. 62 ЗМДТ за периода 2012-2017 г. Твърди, че от представените протоколи не може да се установи фактическото предоставяне на услугата, като улицата на процесния имот не е заявена за каквито и да е дейности по договора на общината с „Титан АС“ ЕООД. Излага доводи за неправилно определяне на размера на ТБО и нарушение на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, доколкото по делото не е установено обективно да не е било възможно определянето на количеството битови отпадъци за жалбоподателя, за да може да се премине към определяне на таксата по ал. 2 на чл. 67 от ЗМДТ. В заключение, моли Върховен административен съд да отмени обжалваното решение, а при условията на алтернативност – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответната страна – директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, намира същата...