Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "К. Г" ЕООД, притежаващо ЕИК 203154660, със седалище и адрес на управление гр. Г., кв. "Войново", против решение №218/07.07.2016 г. на Административен съд В. Т, Трети състав, постановено по адм. д. №304 по описа за 2016 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р - 04000715007753 - 091 - 001/03.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В.То, в частта му, потвърдена с решение №136/25.04.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - В.То при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията са присъдени разноски в размер на 14425 лева. Касаторът твърди чред адвокат - пълномощника си, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че наличието или отсъствието на регистрация по ЗДДС не може да бъде причина за отказ от право на данъчен кредит, тъй като всички материални изисквания за упражняване на правото в случая са доказани. Административният съд незаконосъобразно посочил в решението си допълнителни аргументи за отказ. Според практиката на СЕС регистрацията винаги е формално изискване въз основа на което не може да се откаже правото на данъчен кредит. Отказът не може да има наказателен характер. Според касатора лицата, регистрирани по реда на чл. 97а ЗДДС към момента на осъществяване на покупки биха имали право на ДДС кредит за тези покупки по реда на общите правила, ако в последствие се регистрират за ДДС цели на основание, даващо им възможност за упражняване право на ДДС кредит. "К. Г" ЕООД не е краен получател, то е използвало процесните услуги в рамките на икономическата си дейност за осъществяване на облагаеми...