Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 36, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по жалба на С.С –прокурор в Районна прокуратура – Варна, срещу решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 11.1. от протокол № 14 / 23.05.2018 г., с което е оставено без уважение възражението му срещу изготвената комплексна оценка за извънредно атестиране и срещу решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 11.3. от протокол № 14 от 23.05.2018 г., с което е приета на основание чл. 197, ал. 6 от ЗСВ комплексна оценка от атестирането „Добра”.
Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспорените решения поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно установяване на релевантните факти и неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 22 от Наредба № 3 от 23.02.2017 г. за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане степента на натовареност на прокурори и следователи и на административни ръководители и техните заместници.
О. Пта колегия на Висшия съдебен съвет е оспорил жалбата в писмено становище.
Жалбата на С.С е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес против подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 36, ал. 1 във вр. с чл. 206 от ЗСВ.
Върховният административен съд, шесто отделение, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят Стаматов е прокурор в Районна прокуратура – Варна с ранг "прокурор в окръжна прокуратура" с юридически стаж 11 години, 2 месеца и 09 дни, от които 8 години, 4 месеца и 20 дни в органите на съдебната власт. С решение по т. 1.1.2.2., протокол № 32 от заседание на 31.10.2017 г., Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) при Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) е открила процедура за извънредно атестиране на прокурор Стаматов за периода 17.06.2014 г. – 31.10.2017 г.
Постоянната атестационна комисия (ПАК) към Апелативна прокуратура – Варна в качеството й на помощен орган на КАК към ПК на ВСС е извършила проверка на дейността на атестирания съобразно нормативните критерии и показателите за прилагането им, анализирала е данните и е изготвила Единния формуляр за атестиране. По петобалната скала са дадени оценки „4“ по част IV.1. Правни познания и умения за прилагането им, по част V.1. Умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното и съдебното производство и по част V.4. Брой необжалвани прокурорски актове, включително постановленията за прекратяване и спиране на наказателното производство, брой окончателни съдебни актове, постановени по внесени от атестирания прокурор актове, както и окончателните съдебни актове за връщане на делата за отстраняване на процесуални нарушения, и причините за това, брой на уважените протести, потвърдените, изменените и отменените прокурорски актове при инстанционния и служебния контрол.
Намалението на оценката по част IV, т. 1 по общия критерий Правни познания и умения за прилагането им по чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗСВ е обосновано от ПАК при АП – Варна с подробния словесен анализ на постановленията, изложен в част III, който насочва към показателя по чл. 22, т. 2. от Наредба № 3 от 23.02.2017 г. за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане степента на натовареност на прокурори и следователи и на административни ръководители и техните заместници: способност за прилагане на законите. Основната причина за отмяна на постановленията е непълнота на събирането на доказателствата. Налице са случаи на прекратяване на наказателното производство на неправилно основание или смесване на основанията недоказаност и неизвършване на деянието, както и на хипотезите на маловажност и малозначителност. Тези констатации са довели до извод за правна подготовка на задоволително ниво и съответна оценка 4 по петобалната скала.
Дадената оценка 4 по част V.1. по специфичния критерий за атестиране на прокурор по чл. 199, ал. 2, т. 1 от ЗСВ Умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното и съдебното производство е обоснована с процесуалното поведение на прокурора по нохд № 4479/2017 г. на РС – Варна, изразяващо се в невзето становище по искане на защитата за повторно извършване на процесуално-следствени действия (чл. 248, ал. 1, т. 7 от НПК). Обсъдени са протоколи от съдебни заседания с участието на прокурор Стаматов, чиито пледоарии са кратки, без обсъждане на доказателствата, дори когато съдебното производство не е в съкратената му форма (предоставено е на съда да вземе решението за прилагане на чл. 78а от НК, предложено е наказание към минимума на съответния текст въпреки предходна съдимост на подсъдимия или наличието само на отегчаващи отговорността обстоятелства). Констатациите насочват към приложението на показателя по чл. 27, т. 3 от Наредба № 3 от 23.02.2017 г. - умения за ясно и разбираемо обосноваване в устна форма, способности за адекватни реакции в съдебно заседание, както и за формулиране на ясни и законосъобразни доказателствени искания и въпроси.
Оценка 4 е определена и по част V.4. по специфичния критерий за атестиране на прокурор по чл. 199, ал. 2, т. 4 от ЗСВ Брой необжалвани прокурорски актове, включително постановленията за прекратяване и спиране на наказателното производство, брой окончателни съдебни актове, постановени по внесени от атестирания прокурор актове, както и окончателните съдебни актове за връщане на делата за отстраняване на процесуални нарушения, и причините за това, брой на уважените протести, потвърдените, изменените и отменените прокурорски актове при инстанционния и служебния контрол. Взети са предвид показателите по чл. 30 от Наредба № 3 от 23.02.2017 г. - общ брой прокурорски актове за решаване на досъдебни производства, брой върнати с влязъл в сила съдебен акт прокурорски актове за отстраняване на процесуални нарушения, брой обжалвани и необжалвани прокурорски актове, общ брой протести и др. Необжалваните актове са в общ процент 97.3 от общо постановените по преписки и дела, което сочи на тяхната законосъобразност, но същевременно са констатирани върнати 4 обвинителни акта, 2 предложения по чл. 78а от НК и неодобрени 4 предложения за споразумения поради противоречието им със закона или морала – общо 10 акта или 10.6% от внесените 94 акта. От изготвените 13 протеста са били уважени 3 или 23 % от общия брой. При извършен инстанционен и съдебен контрол са потвърдени общо 21 акта по преписки и дела от общо обжалваните 40 акта или 52.5 %; отменени са 19 акта или 47.5 % от общо обжалваните по преписки и дела.
След сборуване на балообразуващите оценки по всеки от отделните критерии за атестиране, разделен на сбора от коефициентите за тежест, е направено предложение до Комисията по атестирането и конкурсите за комплексна оценка от атестирането „Много добра 4.53“.
С решение по т. 5.1.1 от протокол № 11 от заседание на 27.03.2018 г. КАК при ПК на ВСС не е приела предложението на Постоянната атестационна комисия към АП – Варна за цифрова оценка „5“ в част IV, т. 2 Умения за анализ на правно-релевантните факти. Съобразен е показателят по чл. 23, т. 2 от Наредба № 3 от 23.02.2017 г. за правилна и законосъобразна оценка на относимите факти и обстоятелства в хода на производството. Прието е, че следва оценката да се намали с една единица предвид същественото й противоречие с част от установените причини за отменените 17 постановления по наказателни производства (81 % от обжалваните и 2.3 % от общо постановените актове от този вид), например: констатирана липса на анализ на събраните доказателства; едностранчиво обсъдени противоречиви свидетелски показания без аргументи защо едните са приети за достоверни, а другите – не; непълнота и немотивираност поради липса на произнасяне по данните за извършена кражба и самоуправство; необоснованост и липса на мотиви /неописана установена фактическа обстановка, не са анализирани доказателствата, кои от тях се кредитират и кои не; неправилен извод, че деянието не е извършено от обективна страна/; немотивиран акт на прокурора, липсва коментар има ли нарушение на правилата на ЗДвП или не, както и на факта, че пострадалият е непълнолетен; изводите на прокурора не съответстват на установената фактическа обстановка; необосновано постановление за прекратяване – прокурорът е бил длъжен да мотивира защо приема за достоверни едните показания, а отхвърля другите.
Максималните оценки по останалите специфични и общи критерии са потвърдени, но намалението на оценката от 5 на 4 по част IV, т. 2 Умения за анализ на правно-релевантните факти е довела до намаляването на комплексната оценка от „Много добра 4 .53“ на „Добра 4.33“.
П. С е подал възражение срещу изготвената комплексна оценка, което е било разгледано на заседанието на ПК на ВСС на 23.05.2018 г. След изслушване на доклада относно атестацията ПК на ВСС е взела решенията по т. 11.1. и т. 11.3., с които съответно е оставила без уважение възражението на С.С - прокурор в Районна прокуратура - Варна, с ранг „прокурор в ОП“ и е приела на основание чл. 197, ал. 6 от ЗСВ, комплексна оценка от атестирането „Добра”.
В хода на съдебното оспорване по искане на атестирания прокурор са събрани доказателства относно нивото на неговата натовареност, за която той твърди, че е много по-висока от тази на останалите прокурори, видно от представената разпечатка от интернет сайта на Прокуратурата на РБ за разпределение на преписките между прокурорите в РП – Варна към 30.10.2018 г. Приети са справките, изготвени от РП – Варна по искане на жалбоподателя, относно внесените в съд актове от прокурорите в РП – Варна за периода на атестация 17.06.2014 г. – 31.10.2017 г. и относно броя на осъдените лица с влязъл в сила съдебен акт по прокурори от РП – Варна за периода на атестация 17.06.2014 г. – 31.10.2017 г.
При горната фактическа обстановка и след извършена служебна проверка за законосъобразност на основанията по чл. 146 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, намери, че оспорените решения са взети от компетентния орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на общите и специални административнопроизводствени правила на АПК и ЗСВ.
Спорът между страните е относно правилното прилагане на общите критерии за атестиране по чл. 198, ал. 1, точки 1 и 2 от ЗСВ и на специфичните критерии за атестиране на прокурор по чл. 199, ал. 2, точки 1 и 4 от ЗСВ.
Атестацията следва да даде обективна оценка на квалификацията, достиженията и професионалната компетентност на атестирания магистрат, както и на етичното му поведение съобразно приетите правила. За адекватно оценяване по общите и специфични критерии, уредени в чл. 198 и чл. 199 от ЗСВ, се прилагат показателите за качествени и количествени ориентири, регламентирани в Наредба № 3 от 23.02.2017 г. за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане степента на натовареност на прокурори и следователи и на административни ръководители и техните заместници.
При анализа на събраните доказателства - изготвен Единен формуляр за атестиране от ПАК към АП - Варна, мотивите към взетото решение от КАК към ПК на ВСС на 27.03.2018 г. и изложените съображения в проведеното от ПК на ВСС заседание на 23.05.2018 г., се установява, че оценките са формирани съобразно подробните словесни констатации в част III от ЕФА и направените изводи по отделните качествени и количествени ориентири в част IV и V. Въз основа на статистическите данни е извършено количествено оценяване, като е взета предвид натовареността на прокурора, броя на изготвените актове, броя на обжалваните, потвърдени и отменени актове. Намаляването на комплексната оценка се дължи на констатираните негативи при извършеното качествено оценяване на база на съвкупния анализ и оценка на всички данни за професионалните достижения на атестирания.
В подадената до съда жалба прокурор Стаматов е изложил подробни доводи относно високата му натовареност, големия брой на изготвените от него актове и съотношението между броя на потвърдените и отменените актове в сравнение с останалите прокурори от същата прокуратура. Тези твърдения за несъразмерно по-висока натовареност, която би могла да е причина за допускане на професионални грешки, не се подкрепят от данните в ЕФА и в справките, изготвени от РП – Варна по искане на жалбоподателя. Според данните в справката относно внесените в съд актове от прокурори от Районна прокуратура – Варна за периода на атестация прокурор Стаматов е внесъл общо 94 акта, като за същия период немалко прокурори са внесли повече от 100 акта. В справката относно броя на осъдените лица с влязъл в сила съдебен акт по прокурори от Районна прокуратура – Варна за периода на атестация е отразено, че общият брой на осъдени лица по внесени актове от прокурор Стаматов е 92, докато при други прокурори този брой достига над 100 (за конкретно визираните в жалбата прокурори В.Т броят е съответно 116 и 117, а за М.М - 114 и 108). Жалбоподателят обръща внимание на факта, че по внесените от него обвинителни актове има постановена само една оправдателна присъда, но този положителен за атестационната оценка факт не може да служи като основание за пренебрегване на констатираните нееднократни професионални пропуски по други преписки.
Не намира нормативна опора становището, че констатираните конкретни негативи в дейността на магистрата могат да обосноват намаление на оценката само по един от критериите. Механизмът на оценяване, регламентиран в Наредба № 3 от 23.02.2017 г. за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане степента на натовареност на прокурори и следователи и на административни ръководители и техните заместници, изисква изготвяне на отделни оценки по всеки критерий поотделно. На основание чл. 56, т. 2 от наредбата цифровата оценка се поставя по всеки отделен критерий за атестиране на основа на констатациите, коментарите и изводите относно показателите по съответния критерий. Установените факти и обстоятелства във връзка с професионалното поведение на магистрата се подвеждат към съответната хипотеза и са от значение за определяне на оценката по всеки отделен критерий при отчитане на относимия за прилагането му показател. Констатираните недостатъци в качеството на работа през атестирания период, обсъдени по-горе (непълнота на събирането и преценката на доказателствата като основна причина за отмяна, неправилна правна квалификация или смесване на основанията, недостатъчни мотиви, съотношението между броя на обжалваните и отменените актове, незадоволително процесуално поведение в съдебно заседание и др.), са съществени и не могат да бъдат игнорирани при оценяването от гледна точка на конкретния критерий и показател. Не е изпълнено изискването атестираният системно да изпълнява работата си много ефективно и добросъвестно на ниво, съществено надхвърлящо изискванията за длъжността, за да бъде оценен с максималната оценка по всички критерии. При издаване на оспорените решения кадровият орган е приложил точно материалния закон при съобразяване на целта му. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С – прокурор в Районна прокуратура – Варна, срещу решенията на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, приети по т. 11.1. и т. 11.3. от протокол № 14 от заседание, проведено на 23.05.2018 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.