Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.М от [населено място] срещу решение № 2846 от 27.04.2018 г. по адм. дело № 674 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗСП/Д-С-ВР/796 от 06.12.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Връбница.

Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 16 от ППЗСП са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Дирекция "Социално подпомагане" - Връбница не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е заповед № ЗСП/Д-С-ВР/796 от 06.12.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Връбница, потвърдена с решение № 22-РД06-0002 от 02.01.2018 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) – София - град, с която на К.М от [населено място] е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, с мотиви, че не са налице инцидентно възникнали жизненоважни здравни, образователни, комунално-битови или други потребности, настъпили като отклонение от обичайния начин на живот на заявителя.

С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел за правилна преценката на административния орган, че не са доказани инцидентни жизненоважни потребности, които съгласно чл. 16 от ППЗСП имат внезапен, непредвиден, извънреден характер. Към...