Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Образувано е по жалба, подадена от В.Г, чрез пълномощника й адв.. П, против заповед № ЧР-01-159 от 19.07.2018 г. на министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

В жалбата са развити доводи за неправилност на оспорената заповед, като страдаща от пороците по чл. 146 т. 3 и 4 от АПК. Твърди се направилно приложение на нормите на чл. 87а от ЗДСл и чл. 82 от ЗДСл, тъй като органът по назначаването е постановил предходен отказ за преназначаване на служителката, с което е създал условия за съкращаването й. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на разноски за производството. Представена е писмена защита.

Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалните си представители Балтаджиева и Михайлов оспорва жалбата с доводи за неоснователност и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатския хонорар.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване административен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК - оспорената заповед е връчена на 20.07.2018 г., а жалбата е подадена на 01.08.2018 г., поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Жалбоподателката е заемала длъжността "главен експерт" с ранг V старши в дирекция "Взаимодействие със съдебната власт" в Министерството на правосъдието (МП).

Съгласно поименното длъжностно разписание на длъжностите в МП, в...