Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на началника на 04 Районно управление гр. В. при Областна дирекция на МВР – Варна против решение № 651 от 18.04.2017 г. по адм. дело № 33/2017 г. на Административен съд – Варна. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – Й.Й, представя писмен отговор, в който поддържа, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и иска да се остави в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд – Варна е отменил отказа на началника на 04 Районно управление гр. В., обективиран в писмо рег. № 442000-16262/02.12.2016 г., да удовлетвори искането на Й.Й по заявление вх. № 442-15219/14.11.2016 г. и върнал административната преписка за ново произнасяне на административния орган. Съдът е установил от фактическа страна следното:

Й.Й е поискал със заявление вх. № 442-15219/14.11.2016 г., адресирано до началника на 04 Районно управление гр. В., да му бъдат предоставени заверени копия от графици и протоколи за дежурства, давани от него в качеството му на служител на МВР, за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2009 г., на основание и по реда, уреден в Инструкция І – 113/24.07.2002 г. за реда за достъп до информация, съдържаща се в документите от архивните фондове на МВР отм. ,

С оспореното пред административния съд писмо, началникът на 04 Районно управление гр. В. отговорил на жалбоподателя (сега ответник по касация), че с Инструкция Із-299/2011 г. (необнародвана) на министъра на вътрешните работи е отменена Инструкция І – 113/24.07.2002 г., също необнародвана.

Съдът е приел, съобразно писмените доказателства по делото, че Й.Й е бивш служител от системата на МВР. Със заповед № 365з – 3510/04.11.200.15 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Варна, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР и заявление на служителя отм. ши полицай в 04 Районно управление гр. В., по собствено желание е прекратено служебното му правоотношение.

Съдът е обсъдил изложените фактически обстоятелства, доводите и възраженията на страните и е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения отказ. С оглед предмета на търсената информация е извел обосновано заключение, че същата не е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ), поради което в обсъждания казус не намират приложение реда и основанията, уредени в този закон. Правилно е посочил, че е налице изключението по чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, според което всеки гражданин на Р. Б има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В тази насока съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 18 – 29 на раздел VІ „Информационна дейност“ от Глава втора на ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) и е приел, че началникът на 04 Районно управление гр. В., в структурата на което е служил жалбоподателя до прекратяване на служебното му правоотношение, е следвало при спазване на регламентираните ред и условия в ЗМВР и подзаконовите актове по приложението му да отговори на отправеното до него искане. Посочил е, че отмяната на Инструкция І – 113/24.07.2002 г. не може да обоснове законосъобразността на оспорения отказ, както и позоваването на този факт не покрива изпълнението на задължението на административния орган да мотивира отказа си. При тези съображения е приел, че административният орган е длъжен да отговори мотивирано на адресираното до него заявление и постановил обжалвания резултат.

Недоволен от решението касационният жалбоподател поддържа, че след отмяната на Инструкция І – 113/24.07.2002 г. липсва нормативен акт, който задължава административния орган да предостави исканите с молбата писмени документи. Счита, че след като в разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове не е регламентиран ред за предоставяне на документи, относими към положения труд от държавни служители на МВР, е невъзможно да предостави същите, т. к. в тях се съдържат и лични данни на десетки служители на областната дирекция на МВР и единственият начин за получаването им е по реда на ГПК (Г. П. К) за конкретно гражданско дело. Оспорва също извода на съда, че обжалваното писмо на началника на 04 Районно управление притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Излага доводи, че неправилно съдът е квалифицирал търсената информация в хипотезите на чл. 18 и чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗМВР, като твърди, че тази информация и отказът да бъде предоставена се прилага само при заявления за достъп до лични данни, съхранявани в информационните масиви на МВР, относими към различни регистрации на физически лица, но не и към бивши служители в министерството за положения от тях и отчетен труд.

Върховният административен съд намира, че решението е правилно по своя краен резултат, при следните допълващи и коригиращи мотиви:

Правилно съдът е приел, че оспореното писмо имплицитно съдържа отказ да бъдат предоставени на заявителя заверени копия на графиците и протоколите за дежурства, които е давал в качеството му на служител на МВР през визирания период. Приложеното по делото удостоверение за класиране и пенсия, издадено от Областна дирекция на МВР – Варна позволява да се приеме, че отказът засяга права и законни интереси на служителя да получи търсената информация във връзка с реализиране правото му на пенсиониране при съответната категория труд, поради което съдът правилно е разгледал оспорването на обсъжданото писмо по същество.

Правилно и обосновано – в съответствие с данните по делото и приложимата нормативна уредба, е заключението на съда за неприложимост на реда и основанията за достъп до обществена информация, регламентирани в ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ).

Неправилно обаче съдът е преценил, че търсената информация от жалбоподателя попада в обхвата на Раздел ІV „Информационна дейност“ от Глава втора на ЗМВР и това е приложимият ред, по който следва да му бъде предоставена. Предмет на искането е информация, свързана с полагането на труд от заявителя в качеството му на служител на ведомството, която по своите характеристики не попада в категориите информация събирана и съхранявана при осъществяване на информационната дейност от органите на МВР. Поради това обсъжданото писмо не обективира отказ в хипотезата на чл. 28, ал. 1 ЗМВР, както с основание възразява касационният жалбоподател. Но това обстоятелство и отмяната на Инструкция І – 113/24.07.2002 г. за реда за достъп до информация, съдържаща се в документите от архивните фондове на МВР не освобождава административния орган от задължението да отговори мотивирано на ответника по касация и му предостави търсената информация. Изводите на решаващия съд в този смисъл са верни, а изложените съображения в касационната жалба, основани на липсата на нарочен регламент, не намират опора в нормативната база и не могат да бъдат споделени. На първо място, от изявленията на страните може да се заключи, че информацията е налична и се съхранява в 04 Районно управление на ЗМВР, т. е. органът разполага със същата и няма нормативна пречка да бъде предоставена на заявителя по начин, който не засяга личните данни на други служители, които фигурират в исканите графици и протоколи. На следващо място, в зависимост от обстоятелството дали информацията е част от личното кадрово досие на служителя, тя може да бъде предоставена в съответствие с правилата на Инструкция № 8121з-532 от 9.09.2014 г. за реда за съхраняване и ползване на личните кадрови дела на служителите от Министерството на вътрешните работи, или по общия ред за извършване на административна услуга. В този контекст, основателни са аргументите на ответника по касация, че и в хипотезата на искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ или „в“ от ДР на ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) административният орган е длъжен да прецени правния интерес на заявителя и релевантните факти и при липсата на законово предвидени отрицателни предпоставки да издаде съответния акт с търсеното съдържание за положения труд от служителя като предостави исканите копия от графици и протоколи за дежурства, дадени от него в качеството му на служител на МВР. След като касаторът допуска възможността да предостави исканата информация при евентуален съдебен спор, по аргумент на по-силното основание не е необходимо изразходването на такъв ресурс и съдебна санкция, а следва да разгледа искането на заявителя и се произнесе по същото с нарочен акт.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 651 от 18.04.2017 г. по адм. дело № 33/2017 г. на Административен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване.