Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община П. против решение № 433 от 06.10.2017 г., постановено по адм. дело № 643/2017 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД–28-03 от 14.07.2017 г. на областния управител на област П., с която е отменена негова заповед № РД–10-1072 от 26.06.2017 г.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.

Ответната страна областен управител на област П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Ответникът ПП „Алтернатива за българското възраждане“ – Плевен не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение Административен съд – Плевен приема, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, без допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от доказателствата по делото е установено безспорно, че кметът на община П. се е произнесъл без да са били налице всички предпоставки за заявеното предоставяне на ПП „АБВ“ помещение под наем при условията на чл. 31, ал. 2 ЗПП – не са приложени всички изискващи се документи, удостоверяващи обстоятелствата от значение за произнасянето.

Решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

С обжалваната заповед на областния управител на област П. е отменена заповед № РД–10-1072 от...