Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „С.Т 08“ от [населено място], обл. Добрич против решение № 103 от 15.03.2018 г. по адм. дело № 55/2018 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 17-0851-001098 от 16.12.2017 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Добрич за налагане на основание чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) принудителна административна мярка (ПАМ) „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, а именно за 200 дни“, като са му отнети два броя регистрационни табели [рег. номер на МПС] и свидетелство за регистрация на МПС №[номер].

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му.

Ответната страна началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Добрич не взема становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на процедурните правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за доказаност на материалните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От данните по делото се установява, че на ЕТ „С.Т 08“ е съставен акт установяване на административно нарушение №0333796/16.12.2017 г. за това, че на 16.12.2017 г. около 09, 45 часа, в...