Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция "Митници", срещу Решение №3541 от 28.05.2018 г., постановено по адм. дело №5329/2017 г. по описа на Административния съд София - град, с което е отменено Решение № 22/33/2 от 03.02.2017 г. на Н. М. Ю, потвърдено с Решение №Р-342/20.04.2017 г. на Директора на Агенция "Митници", с което на "Б. Д" АД, е отказано възстановяване платен акциз за етилов алкохол в размер на 56 128.51 лв.
В касационната жалба се поддържа твърдение, че съдебният акт е неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон и е необоснован поради неправилни изводи направени въз основа на правилно установени по делото факти.
Поддържа се, че неправилно съдът е приел като правно основание на отправеното до административния орган искане разпоредбата на чл. 24, ал. 4, т. 4 от ЗАДС. Хипотезата е приложима при условията на чл. 9, ал. 1 от ППЗАДС и се отнася само до лечебните заведения по смисъла на ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ)/ЗЛЗ/, а "Б. Д" АД не е такова лице. В подкрепа на тезата си се позовава и на решение на СЕС по дело С-306/2014 г., като поддържа, че за да изпълни съдебния акт, административният орган ще трябва да наруши основни принципи на административното производство и да издаде решение в ясно противоречие със становището на СЕС. Не са налице, според касатора основания да бъдат приравнени разпоредбите на чл. 22, ал. 3, т. 4 от ЗАДС и чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС.
Въз основа на горното се иска първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът - "Б. Д" АД, в представено по делото писмено становище намира касационната...