Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ) .

Образувано е по касационна жалба на "ЕВрокапитал –България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Б. срещу Решение № 1003/21.05.2018 г. по адм. дело № 121/2018 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 16567-1/10.11.2017 г. на главен експерт в отдел "КРДС", в дирекция „ПМДТ“ при община П., потвърден с Решение № 30-3233-1 от 18.12.2017г. на директора на Д“ ПМДТ“ О. П.

Касаторът излага съображения за неправилност на съдебния акт на основание чл. 209, т. 3 от АПК поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът не е мотивирал ясно становището си относно законосъобразност на вида задължения, за които се издава обжалвания административен акт. Според касатора в АУЗД неправилно е изчислен и определен размера на дължимата лихва. В жалбата се твърди, че срещу „Еврокапитал-България“ ЕАД са заведени две изпълнителни дела, като по тях О. П може да се присъедини, като кредитор, като в резултат на това може да се удовлетвори частично от установените задължения по оспорвания АУЗД.

Иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като настоящата инстанция да отмени АУЗД.

Ответникът – директорът на дирекция "Приходи, местни данъци и такси" при О. П, представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Липсва спор, че дружеството е собственик на декларираните в оспорения АУЗД 40бр. недвижими имоти, липсва спор и кои от тях са жилищни и кои не са.Същите са определени от декларираните от самия жалбоподател факти в декларации по чл. 17 от ЗМДТ.Към тях са приложени нотариални актове и постановления за възлагане.

В оспорения АУЗД е установена такса битови отпадъци и данък върху недвижимите имоти за всички декларирани имоти за периода 2010-2017г.

Подробно са описани подадените декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, в които дружеството е декларирало придобиване на посочените недвижими имоти, както и такава по чл. 18а, ал. 1 от наредбата по чл. 9 ЗМДТ на О. П, като е декларирал, че няма да ги ползва през 2017г.В хода на делото е изготвена експертиза, като експертът е заключил, че при извършените изчисления в АУЗД на всички описани имоти е начислена ТБО единствено за два от компонентите, а именно обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.Съдът е изискал и документи за 2017г. от които е видно, че за извършване на спорната услуга са представени такива от които се установяват населените места и районите, за които е установено сметосъбиране, сметоизвозване и сметопочистване.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че за посочените имоти не са налице предпоставките на чл. 24 от ЗМДТ.Не е подадена и декларация по чл. 27 от ЗМДТ за освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение.

Вещото лице по назначена експертиза е установило идентичен размер на дължимия данък и съдът е възприел същия за доказан по основание и размер.Съдът е посочил, че в подадените декларации по чл. 17 ЗМДТ дружеството е декларирало имотите като УПИ, а не като земеделски земи.Съдът е приел, че именно поради това имотите попадат в границите на населено място, за които е организирано поддържане на чистотата на териториите на обществено ползване, като са налични и доказателства за реално извършване на услугата на територията на гр. П..С оглед горното съдът е обосновал извод, че О. П е предоставяла услугите по чл. 62 ЗМДТ.Съдът е посочил, че правилно са установени и задължения за обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения.

Съдът е извършил проверка относно компетентността на издателя на акта, неговата форма, приложението на процесуалния и материалния закон и е обосновал извод за законосъобразност на АУЗД. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът не е разгледал възраженията му за незаконосъобразност на АУЗД. Първата инстанция е обсъдила доводите на страната, като правилно е приела, че административният акт съдържа ясна разпоредителна част, от която е видно какви са по вид и размер установените задължения и в частност размерът на лихвата за просрочие.

ЗМДТ посочва че данъкът върху недвижимите имоти се заплаща на две вноски, но самото задължение за данък е единно и възниква от 01.януари на годината, за която се дължи, поради което в АУЗД е посочен общ размер, както този на ТБО и произтичащите от тях лихви.Видно от АУЗД подробно са описани видовете задължения, от какво произтичат, техните падежи, периодите за които се отнасят, както и са описани съответстващите правила и промили въз основа на които е определен конкретният им размер. АУЗД се издава, за да установи задълженията за данъци и такси, а задължението за лихва върху тях е производно.Задължението за лихва се начислява автоматично при неплащане в срок на данъците и такси, поради което и както правилно е приел първоинстанционния съд изчислени правилно не водят до незаконосъобразнст на АУЗД.

Невнесените в срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, вр. чл. 9б от ЗМДТ се събират заедно с лихвите по ЗЛДТДПДВ (ЗАКОН ЗА Л. В. Д, ТАКСИ И Д. П. Д ВЗЕМАНИЯ). Оплакванията на касационния жалбоподател за неправилно изчислен размер на лихвите са бланкетни и не са подкрепени с доказателства.

По отношение на доводите в касационната жалба, че О. П не се е е присъединила към образувани изпълнителни дела на дружеството касатор, следва да се им предвид, че заплащането на задължения за МДТ е в тежест на касатора, което в случая не е сторено, поради което АУЗД, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден, респективно решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1003/21.05.2018 г. по адм. дело № 121/2018 г. по описа на Административен съд-Бургас. Решението е окончателно.