Делото е във фаза на втора касация. Производството е образувано по касационна жалба на „Л. И. Г“ АД, гр. П., ЕИК 201264898, подадена чрез изпълнителния директор А.М, срещу решение № 1706 от 24.07.2018 г. по адм. д. № 497 по описа за 2017 г. на Административния съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-16-1401500-091-01/17.10.2014 г., издаден органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1265/23.12.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, относно установените задължения по ЗДДС, произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 149 329, 62 лева и лихви в размер на 10 792, 37 лева по фактури, издадени от „Делфина 77“ ЕООД, „П. Т“ ООД, „Зелено бъдеще“ АД, „Лион трейдинг“ ООД и „Тиона 12“ ЕООД, през данъчни периоди м. 09.2013 г., м. 10.2013 г., м. 12.2013 г., м. 01.2014 г. и м. 02.2014 година. В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени мотиви се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Касаторът претендира разноски.

Ответникът - Дирекция „ОДОП“ гр. П. при ЦУ на НАП оспорва чрез процесуалния си представител гл. юрк.. Р касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно...