Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.Б срещу решение № 1304/11.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2152/2017 г. по описа на Административен съд – гр. П., в частите, в които е отхвърлена жалбата против РА № Р- 1600161600952-091-001 от 13.04.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., изменен с решение № 370/21.06.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. П. при ЦУ на НАП, в частта на установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010г., като от 56 418, 05лв. е намален на 16 614, 91лв.,, ведно с лихви установени в размер на 10 099, 84лв.

Релевират се оплаквания, че решението е неправилно в обжалваната част, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Според касационния жалбоподател съдът основно е констатирал, че спорния по делото въпрос е относно установеното началното салдо към 31.01.2010г., формирано от крайното към 2009г.Твърди се, че с РА № 16001615009930-091-001 от 14.07.на органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, отменен с решение № 687 от 06.10.2016г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив е установено, че за 2009г. няма превишение на разходите над приходите. Основното му възражение е по отношение на началното салдо за 2010г.По този повод по делото е изготвена ССчЕ.В жалбата се оспорва заключението на вещото лице по отношение на парична сума в размер на 169 670лв., която следва да се изключи от паричния поток за 2009г.,т. к. не е давана в брой от физическото лице и не представлява паричен разход. Сумата е преведена от О. П, директно на „Бобчев „ЕООД. Не се оспорва заключението на вещото лице за изготвен паричен поток за 2009г.

Твърди се че решението на ПАС е немотивирано, като са налице противоречия в мотивите, което води до необоснованост на решението на съда. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението, респективно при установяване на съществено нарушение на закона делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

По делото е постъпило писмено становище от касатора.Представени са писмени доказателства-Решение № 11250 от 01.10.2009г. на ВАС по адм. д. № 7171 от 2009г., Решение № 348 от 19.03.2009г. по адм. д. № 1701/2008г. на Административен съд-Пловдив и заповед № ОА-1718 от 16.06.2008г. на Кмета на О. П.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. П. при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено становище от юриск. Бъчварова я оспорва в представена писмена защита и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1332лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения:

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице относно определените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010г. съдът е приел следното:

Не се оспорва начално парично салдо към 01.01.2010г., прието и за крайно към 31.12.2009г., в размер на 86 654, 99лв. Същото е установено с влязъл в сила РА № 16001615009930-091-001 от 14.07.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 687 от 06.10.2016г. на директора на дирекция“ОДОП“-Пловдив.

В решението на първоинстанционния съд е посочено, че действително въз основа на посочения РА за ревизираното лице е установено наличие на парични средства към 31.12.2009г. в размер на 86 654, 99лв.

За 2010г. съдът е коментирал ССч.Е и е приел, че Бобчев е внесъл суми по банкова сметка в „Райфейзенбанк“ АД в размер на 195 000лв. и 50 000евро, за които не може да се установи произход на средства, както и че сумата от 169 670 лв., представляваща заплатено обезщетение за отчужден имот е преведена по сметка на дружеството „Бобчев“ ЕООД,, а не на ФЛ Д.Б.

Според съда не са налице никакви данни за определяне на ново начално салдо и преразглеждане на РА.

В частта на установените задължения за 2010г. по ЗДДФЛ, съдът е приел, че същите са изчислени неправилно, в РА, т. к. не са изчислени на годишна данъчна основа, а в хронологичен порядък.Така неправилно в хода на ревизията е установен укрития доход от лицето.

С решение на директора на Д"ОДОП"-Пловдид,, РА е изменен, като е установена данъчна основа за облагане в размер на на 167 358, 74лв.

Същата сума е приета, катоправилно установен укрит дохд и от съда.

Жалбата е отхвърлена, в частта на установените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010г., като е установен данък в размер на 16 614, 91лв., ведно с лихви в размер на 10 099, 84лв. Решението е правилно постановено.

Основните оплаквания в касационната жалба са свързани със съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от съда. Същите се свеждат до неправилно определено начално салдо на ревизираното лице за 2009г., респективно неправилно определени данъчни задължения за 2010г.

Както беше посочено безспорно е установено по делото, че към 01.01.2010г. Д.Б е разполагал с налични парични ресурси в размер на 86 654, 99лв. Тази сума е установена с РА,, потвърден с решение № 687 от 06.10.2016г. на директора на ОДОП-Пловдив. РА не е бил обжалван и е влязъл в законна сила.

Фактическите установявания на приходния орган и необжалването на РА от страна на РЛ по своята същност представлява извън съдебно признание на фактите, които са отразени в него. неоснователни в тази връзка са ционната жалба, че фактическите констатации от предходен РА не обвързвт съда и няма пречка да се установи различен размер на налични парични средства към 01.01.201г. в хода на проведеното пред първоинстанционния съд съдебно производството.

В тази връзка правилно от първоинстанционния съд не е кредитирано заключението на вещото лице, което е изчислявало налични парични средства за 2009г.

Същото не е кредитирано, т. к. като вещото лице е преработило паричния поток на лицето за 2009г., с цел установяване на различно начално салдо за 2010г.

Обосновано съдът е приел, че такова преработване е неотносимо към предмета на спора, т. к. началното салдо към 01.01.2010г. вече е установено с влязъл в сила РА, в който се съдържат фактически установявания относно разполагаемите средства на ревизираното лице, към 01.01.2010г.

В конкретния случай предвид установеното начално салдо към 01.01.2010г. обосновано съдът е приел, че правилно с решението на директора на Д“ОДОП“-Пловдив, с който е изменен обжалвания РА,, размерът на укрития доход възлиза на 167358, 74лв. Данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ е приет за правилно определен за 2010г. в размер на 16 614, 91лв., ведно с лихви в размер на 10 099, 84лв.

С горните мотиви правилно жалбата на ревизираното лице е отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1304 от 11.06.2018г., постановено по адм. д. № 2152/2017г. по описа на Административен съд-Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване