Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на“ Многопрофилна болница за активно лечение - Пирдоп" АД против Решение № 499 от 27.04.2018 г. по адм. дело №1158/2017 г. на Административен съд – София област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № РД-21-340 от 08.11.2017 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – София област, с която на изпълнителя на болнична помощ е наложена финансова неустойка в общ размер на 600 лв. за установени три нарушения на чл. 280, чл. 283, ал1 и чл. 288, т. 8 от НРД за медицинските дейности 2017г.
Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество на спора, с който заповедта на директора на РЗОК – София област да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв.. Д.
Ответникът - директорът на РЗОК - София област, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок за касационно оспорване и страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд – София област е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената Заповед № РД-21-340 от 08.11.2017 г. на директора на РЗОК – София област. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При верен и точен анализ на разпоредбите на ЗЗО и НРД 2017г., първоинстанционният съд е приел, че при така установените нарушения, правилно, на основание чл. 411, ал. 1 от НРД за медицинските дейности 2017г., и при съобразяване разпоредбите на чл. 401 и чл. 402 от НРД за медицинските дейности 2017г., административният орган е наложил на изпълнителя на индивидуален договор за оказване на болнична помощ по КП финансова неустойка в посочения размер. В съдебното решение се посочва, че в проведеното производство по делото по никакъв начин не са оборени и опровергани описаните при проверката факти, обективирани в процесната заповед за налагане на санкции. Направен е извод, че административният орган категорично е установил описаните в протокола нарушения на разпоредбите на НРД 2017 за медицинските дейности, като е без значение в случая дали лечението е било успешно и че не е съществувал медицински риск за пациентите. Относимото към предмета на доказване е, че няма надлежно и задължително записване по протичането на хода на развитие на болестта досежно записите в ИЗ за трите случая, което е и от значение за пълното документиране на заболяването. Това се потвърждава от събраните по делото доказателства, включително и от допуснатата и приета съдебно-медицинска експертиза. Решението е правилно.
Заключението на решаващия съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон се споделя от настоящата инстанция.
Установените от административния орган и от първоинстанционния съд нарушения са обособени в една група, касаеща утвърдения алгоритъм за лечение по клинична пътека, указан в Приложение №16 към НРД 2017 за медицинските дейности, във връзка с чл. 290, ал. 1 и чл. 291, т. 4 от същия акт. Действията на изпълнителя на медицинска помощ по изготвяне на документацията, съобразно съответния стандарт и правни норми, са издигнати в задължение, неизпълнението на което подлежи на санкциониране по административен ред.
Правилно първоинстанционният съд е приел в решението си, че констатираното по КП №50 „Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза“ и по КП №56 „Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертероброгенниболкови синдроми“ е в нарушение на чл. 280, чл. 283, ал. 1 и чл. 288, т. 8 от НРД за медицинските дейности 2017 г., във връзка с утвърдения алгоритъм за лечение по клинична пътека, указан в Приложение № 16 към същия нормативен акт и във връзка с чл. 290, ал. 1 и чл. 291, т. 4 от НРД за медицинските дейности 2017 г.
Административният съд е стигнал до това заключение, тъй като съгласно медицинските критерии за дехоспитализация е необходимо да бъдат извършени определени диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги, при което болните с ИМИ се изписват от болницата и се насочват да продължат лечение и рехабилитация в домашни условия, балнеосанаториални заведения или хосписи, като и за тримата пациенти, в декурзуса при дехоспитализацията няма описани задължителните заключения и оценки и не са спазени критериите за дехоспитализацията от диагностично - лечебния алгоритъм на КП.
Касационната инстанция отбелязва, че съгласно приложимата в случая норма на чл. 288 от НРД за медицинските дейности, критериите за дехоспитализация са част от алгоритъма на клиничната пътека, поради което констатираното е в нарушение на чл. 280, и чл. 288, т. 8 от НРД за медицинските дейности 2017 г., във връзка с утвърдения алгоритъм за лечение по клинична пътека, указан в Приложение № 16 към същия нормативен акт и във връзка с чл. 290, ал. 1 и чл. 291, т. 4 от НРД за медицинските дейности 2017 г., а за да може да се установи наличието на обективни критерии за дехоспитализация, същите следва да са намерили отражение в медицинската документация, а такова отразяване липсва.
След като при посочените ИЗ не са изпълнени някои от кумулативните изисквания на диагностично-лечебния алгоритъм по клиничната пътека, или не са изпълнени условията за дехоспитализация, то безсъмнено е налице нарушение на изискванията за съответната клинична пътека.
Обективните критерии за дехоспитализация следва да бъдат съпоставени с обективните критерии за хоспитализация и с изискванията на КП, като в този смисъл, освен задължителните в КП критерии за дехоспитализация, и всеки патологично променен показател при приемането следва да бъде проследен и стабилизиран в рамките на болничния престой. Поради изложеното, при наличие на критериите, същите следва да са надлежно обективирани в декурзусите и доказани чрез провеждане на контролни изследвания. При тримата пациенти не е доказано чрез отразяване в медицинската документация, вкл. и чрез описание на необходимите оценки на здравословното състояние, постигането на заложените в алгоритъма на клиничната пътека критерии за дехоспитализация и същите са изписани без да са налице обективни данни за цялостно изпълнение на лечението, съобразно заложените в алгоритъма минимални изисквания.
Действително, изводите на съдебно - медицинската експертиза не са в посока, че на пациентите не е оказана медицинска помощ в пълен обем и качество и че е съществувал медицински риск за пациентите при приключване на болничното лечение, но изпълнителят на болнична помощ, съгл. сключения договор, е поел задължения, включително и за задължително документиране на критериите за дехоспитализация. При договорно записано такова задължение за изпълнителя на индивидуалния договор и констатирано неизпълнение, е налице нарушение на формално извършване, което се санкционира с предвидена финансова санкция, също уредена в договора. В случая е налице съставомерност на нарушението, осъществено при формално извършване, за разлика от резултатните нарушения, които са съставомерни при настъпили предвидени в норма и договор последици.
Изложените съображения са мотивирали крайния извод на административния съд за отсъствие на основания за отмяна на оспорената заповед на директора на РЗОК – София област. Ето защо като е отхвърлил жалбата против заповедта за налагане на имуществена санкция, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон и при липса на нарушение на съдопроизводствените правила.
Съдът намира за несъстоятелни доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати процесуални нарушения при издаването й, тъй като доказателства за такива не са ангажирани в хода на процеса, а още по - малко би могла да е налице незаконосъобразност, свързана с „незаконосъобразността“ на Заповед №РД-20-537/04.10.2017г. за извършване на проверка, каквато незаконосъобразност не е установена по надлежния съдебен ред, а не е и в правомощията на касационната инстанция да се произнася по нея инцидентно.
Поради всичко изложено, Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че при постановяване на решението на Административен съд – София област, не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обоснована от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила.
Съдебни разноски в полза на ответника пред настоящата съдебна инстанция не следва да се присъждат, тъй като такива не са извършени или поискани.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 499 от 27.04.2018 г. по адм. дело № 1158/2017 г. на Административен съд – София област. Решението е окончателно.