Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).

Образувано е по жалба на „Мегозор“ ООД срещу решение № 1317 от 13.07.2017 г. постановено по адм. дело № 569 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МДТ-1181 от 18.11.2016 г. издаден от старши експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при община Н., мълчаливо потвърден от началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Н., в частта, с която на „Мегозор“ ООД са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за периода 2011 г. – 2015 г. в общ размер на 1 107, 00 лв. главница, ведно с дължимата лихва за забава, изчислена до датата на издаване на акта.

Касаторът, чрез процесуалния си представител, счита, че решението в обжалваната му част, е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано, постановено при неточно тълкуване на събраните по делото доказателства. Сочи, че неправилно съдът е възприел, че е доказано реалното изпълнение на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както по отношение на територията на община Н., така и в частност в района по и около местонахождението на имота на дружеството. Твърди, че съдът неправилно е приел, че м. „Южен плаж“ („Кавак дере“), където се намира имотът, е в обхвата на териториите за почистване на обществените места, определени със заповедите на кмета на община Н. по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ). Излага, че процесният имот се намира извън населеното място, където услугата от общината...