Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 562 от 29.06.2017 г. по административно дело № 133/2017 г., Административен съд – София област е отменил по жалба на С.М, ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], решение № 1040-22-1/06.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ – София област и потвърденото с него разпореждане № 4021-22-96/11.11.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – София област, и е върнал делото като преписка на ТП на НОИ - София област за ново произнасяне при съобразяване на дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона.

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – София област, подадена чрез пълномощника главен юрисконсулт Р.Б.К навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на атакуваното съдебно решение.

Ответникът по касация С.М, редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на С.М срещу решението на директора на ТП на НОИ – София област е уважена, е валидно и допустимо. То е...