Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ О. В срещу решение № 349/13.10.2017 г. по адм. дело № 198/2017 г. по описа на Административен съд (АС) Враца, с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 000283/07.07.2015 г. на орган по приходите при О. В В ЧАСТТА МУ по т. 4, 15, 20, 26, 31, 38, 43 и 54 и са присъдени разноски с оглед изхода на спора.

Касаторът претендира неправилност на съдебния акт, като релевира доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че в нарушение на изискванията на АПК, обжалваният акт е немотивиран и необоснован като при постановяването му съдът е извършил неправилна преценка на приложимия закон. При наличие на предпоставките за дължимост на ТБО, съдът е следвало сам да определи размера на дължимите задължения. Иска се отмяна на съдебното решение и вместо него, постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата.

Ответната страна – М.Д оспорва касационната жалба по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения:

Предмет на настоящата касационна проверка е решението на АС Враца, с което е отменен оспорения...