Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Д.Д, гр. [населено място], [улица] срещу Решение №169 от 19.05.2017 г. на Административен съд, гр. В. Т, постановено по административно дело №188/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Джуров срещу Заповед №17-0268-000073 от 20.02.2017 г. на началника на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Г. О в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В. Т, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) му е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство“ за срок от шест месеца.

Касационният жалбоподател – Д.Д, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна като не е отчел, че за същото деяние е приложена и друга принудителна административна мярка – по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП). Приетото от съда, че двете принудителни мерки имат различна цел не съответства на закона, тъй като целта на принудителните мерки е посочена в чл. 171 ЗДвП и тя е да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения. Съдът не е отчел, че с приложените две принудителни мерки органът е нарушил чл. 6, ал. 1 и 4 АПК.

Съдът неправилно е приел, че оспорената заповед съответства на изискванията за форма. В акта липсват мотиви за кумулативното прилагане на двете принудителни мерки, което е нарушение на чл. 172, ал. 1 ЗДвП.

Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. И.Б, Адвокатска колегия, гр. В. Т.

Ответникът по касационната жалба – началник сектор „Охранителна полиция“...