Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Висш съдебен съвет срещу Решение № 6674/01.11.2016 г. по адм. дело № 3936 по описа на Административен съд София – град за 2015 г. Твърди се, че решението е неправилно в осъдителната му част, поради противоречия с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно приел, че е налице пряка причинна връзка между претендираните от ищцата в пръвоинстанционното производство неимуществени вреди и отменено решение на Висш съдебен съвет. Не било изяснено естеството на негативните усещания, които изпитвала ищцата и значението им за присъждане на обезщетение. Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели били близки и роднини на ищцата и не следвало да се дава вяра на техните показания. Описаните обстоятелства водели до извод за липса на мотиви относно решението на съда в осъдителната му част. Не правилно бил определен и размерът на присъденото обезщетение, тъй като не бил съобразен със събраните поделото доказателства. Неправилно съдът неприсъдил в полза на ВСС разноски, а осъдил последният да заплати такива на ищцата в размер, който не бил съобразен с размера на присъденото обезщетение. Иска от съда да отмени решението в осъдителната му част, като отхвърли изцяло предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди, предявен от Урумова, и да присъди в полза на ВСС юрисконсултско възнаграждение в пълен размер за две инстанции, както и направените по делото разноски. В условията на евентуалност се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение.

Срещу същото решение е постъпила касационна жалба и от Д.У, в която се твърди, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, както и че същото е необосновано. Предявените от ищцата искове били обосновани и основателността им се подкрепяла от събраните...