Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Началника на отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ) при община Д. срещу решение № 274/19.06.2017 г. по адм. дело № 119/2017 г. по описа на Административен съд Добрич, В ЧАСТТА, с която е отменен Акт за установяване на задължения (АУЗ) № АУЗ-107- 053/25.03.2016 г., издаден от орган по приходите в отдел МДТ при О. Д, в частта, с която са установени задължения на "Поларис 43" ЕООД, гр. В., за такса битови отпадъци (ТБО) за услугите: поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, за осем нежилищни имота в с. П., община Д., подробно описани в акта, за периода 1.12.2010 г. - 31.12.2015 г. в размер на 581, 97 лева главница и 288, 46 лева лихва или общо 870, 43 лева.

Касаторът претендира неправилност на съдебния акт, като релевира доводи за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че събраните по делото доказателства сочат, че в периода 2010-2015 г. община Д. е организирала дейности по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, в т. ч. заповеди на кмета на община Д. по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), заповеди за пролетно почистване и хигиенизиране на населените места в общината, план-програми, количествено-стойностни сметки, протоколи от назначени комисии. По отношение на услугата обезвреждане на битови отпадъци, касаторът счита, че по делото е доказано наличието на функциониращо депо за преработка на ТБО в община Д., поради което предпоставките за дължимост на ТБО по този компонент са налице по аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ.

Ответната страна – "Поларис 43" ЕООД - гр. В. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения:

Предмет на настоящата касационна проверка е решението на АС - Добрич, с което е отменен оспорения АУЗ в частта, с която са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в частта относно услугите за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци и други съоръжения.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че с АУЗ-107-053/ 25.03.2016 г. на орган по приходите в отдел "МДТ" при О. Д са установени задължения за ДНИ и ТБО по отношение на недвижими имоти, собственост на "Поларис 43" ЕООД, както следва:

Нежилищен имот, находящ се в с. П., партиден № М117_100610, представляща земя-14187 кв. м., ПИ № 010010.

Нежилищен имот, находящ се в с. П., партиден № М118_100610, представляващ земя-3395 кв. м., ПИ № 010014.

Нежилищен имот, находящ се в с. П. с партиден № М119_100610, представляващ земя -4000 кв. м., ПИ № 010008.

Нежилищен имот, находящ се в с. П. с партиден № М120_100610, представляващ земя-4924 кв. м., ПИ № 010012.

Нежилищен имот, находящ се в. с. П. с партиден № М19_080130, представляващ зеимя-6772 кв. м., ПИ № 021030.

Нежилищен имот, находящ се в с. П. с партиден № М28_070227, представляващ земя-5942 кв. м., ПИ № 010018.

Нежилищен имот, находящ се в. Прилеп с партиден № М29_070227, представляващ земя-2104 кв. м., ПИ № 010011.

Нежилищен имот, находящ се в. с. П. с партиден № М87_080710, представляващ земя-3591 кв. м., ПИ № 021023 за периода 1. 12. 2010 г.- 31. 12. 2015 г.

Общият размер на ДНИ е 444.70 лв. главница и лихви за периода 1.12.2010 г.- 25.03.2016 г. - 116. 62 лв. Общият размер на ТБО е 914.86 лв. главница и лихви за периода 1.12. 2010 г. - 25.03.2016 г. - 270.18 лв. Към АУЗ са приложени нотариални актове, удостоверяващи собствеността на "Поларис 43" ЕООД по отношение на недвижимите имоти, декларации по чл. 14 от ЗМДТ, подадени от дружеството по отношение на имотите и решения на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на предназначението на имотите от земеделски земи за неземеделски нужди.

С жалба от 6.12.2016 г. "Поларис 43" ЕООД е обжалвал АУЗ в частта му относно начислените задължения за ТБО.

С решение № Ж-84#1/ 24.01.2017 г. на Началник отдел "МДТ" при О. Д АУЗ, в обжалваната му част, е потвърден изцяло. Решението е връчено на дружеството на 1.03.2017 г.

На 8.03.2017 г. потвърденият АУЗ е обжалван пред съда, по повод на което е образувано съдебното производство пред АС Добрич.

Видно от съдържанието на заповед № 1105/21.10.2009 г., заповед № 1451/ 27.10.2010 г. и заповед № 1089/28.10.2011 г. по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на О. Д, териториите, върху които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в градско депо са определени с израза "землищните граници на населени места" като са изброени поименно села на територията на общината, между които и с. П.. В т. 2 от заповедта е посочено, че в землищните граници на всички населени места в общината се извършва услугата обезвреждане чрез депониране на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

В заповеди № 972/30.10.2012 г., № 1049/ 31.10.2013 г. и № 1306/ 30.10.2014 г. на кмета на О. Д, е посочено, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се предоставят за имоти, намиращи се в регулационните граници на населените места, посочени поименно в заповедите, между които фигурира и с. П.. В т. 3 от заповедите е посочено, че за всички незастроени имоти с неземеделско предназначение, намиращи се извън регулационните граници на изброените в т. 1 от заповедта населени места се предоставят услугите: обезвреждане на битовите отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

По делото са представени като доказателства споразумение от 30.11.2010 г. между община Д. и О. Д за съвместно решаване на проблеми в областта на управлението на твърдите битови отпадъци във връзка с изпълнение на услугата "Оператор на депо за неопасни отпадъци при с. Б." от страна на "А.С.А. - България" ЕООД, споразумение за партньорство от 16.09.2011 г. между общините Балчик, Ген. Тошево, Добрич, Добричка, Каварна, Крушари, Щабла, Н. К и СНЦ "Управление на отпадъците-Р. Д" относно проектиране и изграждане на регионално депо "Стожер" и кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г.” за "Изграждане на регионална система за управление на отпадъци в регион Добрич", допълнително споразумение № 1 и № 3 по договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-5112122-С011/ 14.12.2012 г., АЧОС № 6026/ 2.03.2012 г. за имот № 00056 с. С. с начин на трайно ползване Регионално депо за отпадъци на регион Добрич, множество първични счетоводни документи-приемни бележки, пътни листове, фактури между О. Д и О. Д, протоколи за извършено запръстяване между О. Д и община Д., фактури между "А.С.А. - България" ЕООД и О. Д, графици за сметосъбиране и сметоизвозване, договори за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци между О. Д и "Нуши-66" ЕООД от 15.01.2010 г. и 27.01.2011 г.

За да отмени АУЗ в частта относно определената ТБО за услугите за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

По отношение на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съдът е изложил, че независимо от непрецизното съдържание на приложените по делото заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ № № 1105/21.10.2009 г., 1451/27.10.2010 г. и 1089/28.10.2011 г., имотите извън регулационните граници на населените места са обхванати от териториите, за които се предоставя тази услуга. В подкрепа на този извод е посочено съдържанието на т. 3 от заповеди № 972/30.10.2012 г., № 1049/ 31.10.2013 г. и № 1306/ 30.10.2014 г., съгласно която за всички незастроени имоти с неземеделско предназначение, намиращи се извън регулационните граници на посочените в заповедите населени места се предоставя услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Независимо от този извод, съдът е приел, че по делото от страна на административния орган не са представени доказателства, че тази услуга е реално извършена през периода, посочен в АУЗ.

В допълнение съдът е направил извод, че в атакувания АУЗ не се съдържа изявление каква част от начислената сума се отнася за всяка една от услугите по чл. 62 ЗМДТ, за да се извърши преценка съобразно събраните по делото доказателства, че част от посочените в административния акт услуги действително са извършени и евентуално да се приеме, че за тази част административният акт е доказан по основание и размер.

По отношение на услугата обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, съдът е установил, че О. Д разполага с депо за битови отпадъци по см. на чл. 71, т. 3 ЗМДТ. Прието е, че независимо от наличието на депо за битови отпадъци непосочването на тази услуга конкретно по размер в процесния АУЗ има за правна последица невъзможност на съда да направи извод, че тази услуга е доказана.

По изложените съображения е направен извод за незаконосъобразност на атакувания административен акт и той е отменен изцяло в оспорената част.

Решението в обжалваната му част е частично неправилно.

Съгласно чл. 62 ЗМДТ (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 88 от 2017 г., в сила от 1.01.2022 г. - изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 ЗМДТ са посочени случаите, в които такса не се събира.

За разлика от задължението за данък върху недвижимите имоти, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а когато има депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, се събира и такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депата, респективно съоръженията.

Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по горепосочените услуги, респективно наличието на депо или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци (чл. 62 и чл. 71 ЗМДТ – в приложимата редакция). Ако такива доказателства липсват, се налага изводът, че такса за услугите не следва да бъде заплащана.

Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й.

Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че по делото не са представени доказателства, които да установяват предоставяне на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от О. Д.

В конкретния случай описаните доказателства недвусмислено сочат, че за периода 2010 г. – 2015 г. О. Д не е организирала целогодишно дейности по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По делото липсват доказателства, от които да се установи, че общината е престирала реално тази услуга на територията на село Прилеп. Заповедите на кмета на община Д. по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ установяват единствено, че с. П. е включено в границите на районите, в които общината е организирала извършването на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за процесните години, но не и че те са реално осъществявани. Представените заповеди на кмета на община Д. за пролетно почистване и хигиенизиране на населените места в общината също не са достатъчни, за да се направи извод, че общината действително е предоставяла тази услуга в района на с. П.. С тези заповеди са определени само конкретни дни от м. март до м. май на съответните години за пролетно почистване, хигиенизиране и благоустрояване на населените места в общината, като кметовете и кметските наместници са задължени да предприемат редица мерки за провеждане на разнообразни мероприятия във връзка с това. Освен това услугата по поддържане на чистотата на териториите няма сезонен характер, а следва да се извършва целогодишно.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че този вид услуга не е предлагана реално от общината, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че дружеството не дължи заплащане за нея за процесния период на основание чл. 71, т. 2 ЗМДТ и неправилно органът по приходите му е определил задължения за това.

Неправилно съдът е приел, че дружеството не дължи заплащане за услугата за обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, тъй като независимо от наличието на депо за битови отпадъци, непосочването на тази услуга конкретно по размер в процесния АУЗ има за правна последица материална незаконосъобразност на акта в тази му част.

Въз основа на представените по делото доказателства, обосновано първоинстанционният съд е установил, че община Д. разполага с депо за битови отпадъци. По аргумент от чл. 71, т. 3 това е достатъчно условие за възникване на задължение за ТБО за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения.

Неправилен е изводът на решаващия състав, че непосочването на услугите конкретно по размер в оспорения АУЗ има за правна последица невъзможност на съда да направи извод за доказаност на някоя от тях и да приеме, че част от административния акт е доказан по основание и размер. Обстоятелството, че не са посочени отделни конкретни стойности на трите вида услуги, а е посочената само общата стойност на ТБО не води до материална незаконосъобразност на АУЗ само на това основание. Съдът с оглед задължението му по чл. 160, ал. 1 ДОПК, следва да реши спора по същество. Доколкото в акта и решението на горестоящия орган е посочен размерът на таксата в промили за всяка отделна услуга по години (който и е нормативно установен), а в решението е посочена и данъчната оценка на всеки едни от процесните осем нежилищни имота, която не се оспорва, е въпрос на прости математически изчисления да се определи конкретния размер на таксата за всяка от трите услуги за процесния период по отношение на посочените имоти.

В този смисъл Върховния административен съд извърши проверка на АУЗ и установи следните начисления за ТБО по услуги:

За 2010 г., съгласно решение 519/23.12.2009 г. на Д. О съвет, ТБО за нежилищни имоти на предприятия в с. П. е определена както следва – 2.8 ‰ за сметосъбиране и сметоизвозване /СС/, 1.5 ‰ за обезвреждане на битови отпадъци в депа /БО/ и 0.2‰ за поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване /ПЧ/ или общо 4.5 ‰ (промила) върху данъчната оценка. Това означава, че ТБО е начислена по следния начин:

1. За имот № М117_100610 с данъчна оценка 71.48 лв.

СС – 2.8 ‰ или 0.28 % от 71.48 = 0.20 лв. БО – 1.5 ‰ или 0.15 % от 71.48 = 0.11 лв. ПЧ – 0.2 ‰ или 0.02 % от 71.48 = 0.01 лв. или общо ТБО – ПЧ, БО в размер от 0.12 лв. за имот № М117_100610 за 2010 г.

Същият начин на изчисление е приложен и по отношение на останалите имоти:

2. За имот № М118_100610 с данъчна оценка 71.42 лв.

СС – 0.20 лв., БО – 0.11 лв., ПЧ – 0.01 лв.

3. За имот № М119_100610 с данъчна оценка 71.47 лв.

СС – 0.20 лв., БО – 0.11 лв., ПЧ – 0.01 лв.

4. За имот № М120_100610 с данъчна оценка 71.42 лв.

СС – 0.20 лв., БО – 0.11 лв., ПЧ – 0.01 лв..

5. За имот № М19_080130 с данъчна оценка 50 лв.

СС – 0.14 лв., БО – 0.08 лв., ПЧ – 0.01 лв.

6. За имот № М28_070227 с данъчна оценка 100 лв.

СС – 0.28 лв., БО – 0.15 лв., ПЧ – 0.02 лв..

7. За имот № М29_070227 с данъчна оценка 500 лв.

СС – 1.40 лв., БО – 0.75 лв., ПЧ – 0.01 лв..

8. За имот № М87_080710 с данъчна оценка 36 лв.

СС – 0.10 лв., БО – 0.05 лв., ПЧ – 0.01лв.

За 2011 г., съгласно решение 774/27.01.2011 г. на Д. О съвет, ТБО за физически лица и предприятия за с. П. е определена както следва – 2.8 ‰ за сметосъбиране и сметоизвозване /СС/, 1.2 ‰ за обезвреждане на битови отпадъци в депа /ОБО/ и 0.4‰ за поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване /ПЧ/ или общо 4.4 ‰ (промила) върху данъчната оценка по чл. 21 ЗМДТ. Това означава, че ТБО е начислена по следния начин:

1. За имот № М117_100610 с данъчна оценка 18726.80 лв.

СС – 52.44 лв., БО – 22.47 лв., ПЧ – 7.49 лв.

2. За имот № М118_100610 с данъчна оценка 4481.40 лв.

СС – 12.55 лв., БО – 5.38 лв., ПЧ – 1.79 лв.

3. За имот № М119_100610 с данъчна оценка 5280.00 лв.

СС – 14.78 лв., БО – 6.34 лв., ПЧ – 2.11лв.

4. За имот № М120_100610 с данъчна оценка 6499.70 лв.

СС – 18.20 лв., БО – 7.80 лв., ПЧ – 2.60 лв.

5. За имот № М19_080130 с данъчна оценка 8939.00 лв.

СС – 25.03 лв., БО – 10.73 лв., ПЧ – 3.57 лв.

6. За имот № М28_070227 с данъчна оценка 7843.40 лв.

СС – 21.96 лв., БО – 9.41 лв., ПЧ – 3.14 лв.

7. За имот № М29_070227 с данъчна оценка 2777.30 лв.

СС – 7.78 лв., БО – 3.33 лв., ПЧ – 1.11 лв.

8. За имот № М87_080710 с данъчна оценка 4740.10 лв.

СС – 13.27 лв., БО – 5.69 лв., ПЧ – 1.90 лв.

За 2012 г. начислената такса по услуги за ТБО е както за 2011 – въз основа на същото решение на Добрички ОбС и върху същата данъчна оценка.

За 2013 г. начислената такса по услуги за ТБО е както за 2011 – въз основа на същото решение на Добрички ОбС и върху същата данъчна оценка, като не е начислена такса СС, тъй като съгласно заповед № 972/30.10.2012 г. на кмета на О. Д е предвидено за незастроените имоти с неземеделско предназначение, намиращи се извън регулационните граници на населените места, да се предоставят само услугите обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

За 2014 г. начислената такса по услуги за ТБО е както за 2011 – въз основа на същото решение на Добрички ОбС и върху същата данъчна оценка, като не е начислена такса СС, тъй като съгласно заповед № 1049/31.10.2013 г. на кмета на О. Д е предвидено за незастроените имоти с неземеделско предназначение, намиращи се извън регулационните граници на населените места, да се предоставят само услугите обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

За 2015 г. - Съгласно решение 1004/18.12.2014 г. на Д. О съвет, ТБО за физически лица и предприятия за с. П. е определена както следва – 1.01 ‰ за сметосъбиране и сметоизвозване /СС/, 2.48 ‰ за обезвреждане на битови отпадъци в депа /ОБО/ и 0.91‰ за поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване /ПЧ/ или общо 4.4 ‰ (промила) върху данъчната оценка по чл. 21 ЗМДТ, а в Заповед № 1306/30.10.2014 г. на кмета на община Д. е предвидено, че всички незастроени имоти с неземеделско предназначение, намиращи се извън регулационните граници на населените места се предоставят само услугите обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Това означава, че ТБО е начислена по следния начин:

1. За имот № М117_100610 с данъчна оценка 18726.80 лв.

БО – 46.44 лв., ПЧ – 17.04 лв., или общо ТБО в размер на 63.48 лв.

2. За имот № М118_100610 с данъчна оценка 4481.40 лв.

БО – 11.11 лв., ПЧ – 4.08 лв., или общо ТБО в размер на 15.19 лв.

3. За имот № М119_100610 с данъчна оценка 5280.00 лв.

БО – 13.09 лв., ПЧ – 4.80 лв., или общо ТБО в размер на 17.89 лв.

4. За имот № М120_100610 с данъчна оценка 6499.70 лв.

БО – 16.12 лв., ПЧ – 5.91 лв., или общо ТБО в размер на 22.03 лв.

5. За имот № М19_080130 с данъчна оценка 8939.00 лв.

БО – 22.17 лв., ПЧ – 8.13 лв., или общо ТБО в размер на 30.30 лв.

6. За имот № М28_070227 с данъчна оценка 7843.40 лв.

БО – 19.45 лв., ПЧ – 7.14 лв., или общо ТБО в размер на 26.59 лв.

7. За имот № М29_070227 с данъчна оценка 2777.30 лв.

БО – 6.89 лв., ПЧ – 2.53 лв., или общо ТБО в размер на 9.42 лв.

8. За имот № М87_080710 с данъчна оценка 4740.10 лв.

БО – 11.76 лв., ПЧ – 4.31 лв., или общо ТБО в размер на 16.07 лв.

Видно от направените изчисления за услугата ПЧ са определени задължения в общ размер на 233, 73 лева, от които 148, 87 лева главница и 84, 86 лева лихва (изчислена с лихвен калкулатор на НАП) за периода 01.12.2010 г. - 25.03.2016 г., а за услугата БО – задължения в общ размер от 636, 70 лева, от които 433, 10 лева главница и лихва 203, 60 лева (изчислена с лихвен калкулатор на НАП) за периода 01.12.2010 г. - 25.03.2016 г.

Поради това, при доказана в настоящия казус престация на услугата обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО за тази услуга, на собственика на недвижимия имот. Като е отменил АУЗ в тази му част, съставът на АС Добрич е постановил неправилен съдебен акт - в нарушение на материалния закон.

Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта, с която е отменен процесния АУЗ в частта за услугата обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, в общ размер от 636, 70 лева, от които 433, 10 лева главница и лихва 203, 60 лева, за осем нежилищни имота в с. П., община Д., подробно описани в акта,, като в тази част бъде постановено ново решение, с което да се отхвърли жалбата на „Поларис 43“ЕООД против АУЗ в частта за услугата обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци в общ размер от 636, 70 лева, от които 433, 10 лева главница и лихва 203, 60 лева и да се остави в сила решението в частта, с която е отменен процесния АУЗ, в частта, с която са установени задължения на "Поларис 43" ЕООД, гр. В., за такса битови отпадъци (ТБО) за услугата: поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в общ размер на 233, 73 лева, от които 148, 87 лева главница и 84, 86 лева лихва.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 274/19.06.2017 г. по адм. дело № 119/2017 г. по описа на Административен съд Добрич, В ЧАСТТА, с която е отменен Акт за установяване на задължения № АУЗ-107- 053/25.03.2016 г., в частта, с която на „Поларис 43“ ЕООД, гр. В. са установени задължения за такса битови отпадъци за услугата обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци за периода 1.12.2010 г. - 31.12.2015 г., в общ размер на 636, 70 лева, от които 433, 10 лева главница и лихва 203, 60 лева, за осем нежилищни имота в с. П., община Д., подробно описани в акта и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Поларис 43“ ЕООД, гр. В. срещу Акт за установяване на задължения № АУЗ-107- 053/25.03.2016 г., в частта, с която на „Поларис 43“ ЕООД, гр. В. са установени задължения за такса битови отпадъци за услугата обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци за периода 1.12.2010 г. - 31.12.2015 г., в общ размер от 636, 70 лева, от които 433, 10 лева главница и лихва 203, 60 лева, за осем нежилищни имота в с. П., община Д., подробно описани в акта.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 274/19.06.2017 г. по адм. дело № 119/2017 г. по описа на Административен съд Добрич, В ЧАСТТА, с която е отменен Акт за установяване на задължения № АУЗ-107- 053/25.03.2016 г., в частта, с която на „Поларис 43“ ЕООД, гр. В. са установени задължения за такса битови отпадъци за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползванеза периода 1.12.2010 г. - 31.12.2015 г., в общ размер на 233, 73 лева, от които 148, 87 лева главница и 84, 86 лева лихва, за осем нежилищни имота в с. П., община Д., подробно описани в акта.

Решението е окончателно.