Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на полицейски орган, оперативен работник в сектор „ПКП“ при ОДМВР Перник, против решение № 47/09.02.2018 г. по адм. д. № 629/2017 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отменена заповед за задържане на лице с рег. №313з-1956 от 19.10.2017г.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение.

Ответната страна – К.И в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

Първоинстанционният съд е отменил по жалба на К.И заповед за задържане на лице с рег. №313з-1956 от 19.10.2017г., издадена от полицейски орган при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е било разпоредено задържане за срок от 24 часа на К.И.

Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но че същата е незаконосъобразна, като издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Стигнал е до извод, че в заповедта липсва описание на фактическите основания за издаването й. Според съда този пропуск не може да бъде отстранен и чрез доказателствата...