Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерство на правосъдието (МП), чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 619 от 08.12.2017 г., постановено по адм. дело № 553/2017 г. от Административен съд Пазарджик с доводи за незаконосъобразност. Претендира отмяна на обжалвания акт и решаване на спора по същество.

Ответната страна – С.Б, чрез пълномощника си адв. В.С – АК – Пазарджик, взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решаващият съд обосновано и законосъобразно, въз основа на събраните доказателства по делото, е установил наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" относно привеждане на затворническите помещения в съответствие с изискванията на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Не е установено обаче как и в каква степен неблагоприятните условия в местата за изтърпяване на наказанието са се отразили на ищеца, което е относимо за преценката на размера на присъжданото обезщетение. Не е отчетен и факта, че ищецът е лишен от свобода и условията, при които се търпи наказанието и се реализира наказателната отговорност, са далеч от домашните. С оглед на това моли да се приеме, че присъденото обезщетение в конкретния случай не е в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на осн. § 1 от ЗР на ЗОДОВ и предлага да бъде намалено.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил Главна дирекция „Изпълнение...