Производството по делото е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община А., подадена чрез пълномощника адв.. Г, против решение № 2440/14.12.2018 г. постановено по адм. дело № 2114/2018 г. по описа на Административен съд – Варна. С решението съдът е отменил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 98/23.02.2016 г. на старши експерт „МДТ” към отдел „Местни данъци и такси”, потвърден с Решение № Ж-32-/1/25.03.2016 г. на началник отдел „Местни данъци и такси” при община А., в частта му, с която въз основа на декларация с вх. № 5302001910/4.08.2014 г. са установени за ЕТ „В.В” за 2016 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 5094, 35 лв., такса за ползване на депо за битови отпадъци в размер на 2122, 65 лв. и такса за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 424, 53 лв. и общината е осъдена да заплати на ЕТ разноски в размер на 2000 лева. В жалбата са посочени касационни оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Оно се твърди, че съдът неправилно е приел, че процесният обект не попада в категорията недвижими имоти, за които се дължи данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) като касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 5, ал. 6, т. 3 от приложение № 2 към ЗМДТ. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „В.В”, счита същата за неоснователна. Управителят лично и чрез представен писмен отговор от процесуалния му представител моли съда да остави в сила обжалваното решение и присъди направените разноски съгласно представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за...