Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП против решение № 60/10.01.2019 г., постановено по адм. д. № 3536/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № Р-16001316005931-091-001/12.09.2017 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 648/02.11.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на „ВОМАД 06“ ЕООД на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 13 870, 00 лева по фактури, издадени от „Би Д. К 2013” ЕООД, ,Диведира“ ЕООД, "Дродъкшън ССО“ ЕООД и ,Д. С“ ЕООД с предмет на доставките камък и каменни блокове. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и по същество отхвърлена жалбата срещу обжалвания РА, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на разноските на противната страна.

Ответникът – „ВОМАД 06“ ЕООД оспорва чрез адв.. И в писмен отговор касационната жалба, излагайки доводи за нейната неоснователност и претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд – Пловдив е бил ревизионен акт № Р-16001316005931-091-001/12.09.2017 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 648/02.11.2017 г. на директора на дирекция ОДОП – Пловдив, с който на „ВОМАД 06“ ЕООД на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 13 870, 00 лева по фактури, издадени от „Би Д. К 2013” ЕООД, ,Диведира“ ЕООД, ,Дродъкшън ССО“ ЕООД и ,Д. С“ ЕООД с предмет на доставките камък и каменни блокове. Органите по приходите са преценили всички представени от дружеството доказателства, вкл. приемо-предавателни протоколи, пътни листове, фактури за извършени последващи продажби на готова продукция в едно с фискални бонове, аналитични ведомости и доказателства за осчетоводяването и реализация на стоките като несъответни на направените изводи за реално осъществени доставки на стоки, които са изградени основно на оценката за доставчиците и тяхната възможност да ги осъществят. При извършената от органите по приходите проверката на всички документи, предоставени от ревизираното лице е направен извод, че предвид невъзможността на доставчиците да представят съответните документи и оценката на тяхното счетоводство е налице липса на реално осъществяване на доставките по тези фактури. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден чрез провеждане на надлежно възложена данъчна ревизия, при осъществяването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора съдът е установил, че е налице напълно погрешен от страна на проверяващите подход към спазване на законовите изисквания за данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, което обуславя незаконосъобразност на издадения РА поради противоречие с материалния закон. Съдът е счел, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че са налице реални търговски отношения между „Вомад 06" ЕООД и „Би Д. К 2013" ЕООД, „Ниведира“ЕООД, „Продъкшън ССО“ ЕООД и „Проинт стор“ ЕООД като изпълнители на доставките. Посочил е, че от анализа на събраните доказателства, оценка на които е направил и органът по приходите, свързан с налично МПС и работна организация, се установява, че при ревизираното дружество е налице капацитет да изпълни задълженията си по тези договори за доставка - да получи и транспортира големи по обем каменни блокове и камъни на бройка. На следващо място съдът е посочил, че неизпълнението на изисквания, обуславящи правото на приспадане по конкретна доставка, не се влияе от неизпълнението на същите изисквания от страна на предходните доставчици, и че правото на приспадане на начисления данък в случая е свързано с действително извършена пряка облагаема доставка. В тази насока съдът се е позовал и на тълкуването на съдебната практика на Съдът на ЕС, изразена по дело С-324/11, в което при сходна фактическа обстановка СЕС посочва, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен ДДС за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото са установени правнорелевантните факти, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение и не следва да бъдат повтаряни. Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е събрал допустими и относими доказателства, необходими за установяване на относимите факти, в т. ч. заключение по ССчЕ, както и гласни доказателства – свидетелски показания. Не следва да се кредитират доводите на касатора за неправилна преценка на истинността на частните документи, доколкото в съдебното производство не е имало оспорване на същите и съдът е бил длъжен да цени тези писмени доказателства, а процесуално недопустимо е оспорване на тези документи да се прави с касационната жалба.

Основният спорен момент е свързан с наличие на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, вр. чл .68, ал. 1 ЗДДС за отказ на данъчен кредит. Основателно първоинстанционният съд е възприел съвкупните доказателства, установяващи, че оспорващото ревизионния акт дружество „Вомад 06“ ЕООД е действителният получател на доставените от „Би Д. К 2013“ ЕООД, „НИВЕДИРА“ ЕООД, „ПРОДАКШЪН ССО“ ЕООД и „ПРОЙНТ СТОР“ ЕООД камъни и каменни блокове. Неоснователни са възраженията на касатора, че не може да се докаже фактическото им получаване, тъй като за получаването са изготвени документи, което е отразено и в заключението на вещото лице. Към всяка от процесните фактури е налице приемо-предавателен протокол, в който са отразени доставчик, Булстат, адрес, вид на стоката, мярка, количество, ед. цена, стойност, име на приел и предал стоката, поради което следва да се приеме, че стоките са индивидуализирани и предадени, съответно приети. Стоките се индивидуализират и предават именно чрез данните от събраните приемо-предавателни протоколи, а не чрез транспорта на същите, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба. В мотивите на решението съдът подробно и аналитично е изложил изводи, основани на цитираните в решението правни норми от националното право и практиката на СЕС. Поддържаните от приходната администрация нередности у доставчиците и съмнения във връзка с произхода и превоза на стоките, без доказателства, че ревизирания търговец е бил наясно или е бил длъжен да знае за тези нередности, не изключват правото на приспадане.

Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че при наличието на доказателства за реална доставка то фактурите, издадени от процесните дружества, удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, надлежно документирани с първични счетоводни документи и осчетоводени на база същите, по които е начислен правомерно данък, която формира данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Достигайки до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед резултата по спора, в полза на ответника трябва да бъдат присъдени разноски по делото. От страна на процесуалния представител на приходната администрация е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият съдебен състав счита за основателно, тъй като спорът по делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност. Поради това и заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се намали до минимално определения размер съгласно чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 1068 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВА В СИЛА решение № 60/10.01.2019 г., постановено по адм. д. № 3536/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при Централно управление на НАП да заплати на „ВОМАД 06“ ЕООД, ЕИК 112655452, разноски по делото в размер на 1068 лева. Решението е окончателно.