Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", подадена чрез пълномощник срещу решение № 182 от 05.02.2018 г. по адм. дело № 717/2017 г. на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на К.М е отменена издадена от касатора заповед за налагане на наказание "порицание" за срок от 6 месеца на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. О. М оспорва жалбата в писмено възражение.

Представителят на Върховната администативна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а мотивите му се споделят без да е необходимо цялостното им преповтаряне.

Касае се за неуредени докрай финансови отношения между Мързев и цивилното лице Ходжов по повод отремонтирането на лек автомобил от страна на последния. Твърдението на Ходжов е, че му е била заплатена по-малка сума от реално дължимата, за което по негова жалба срещу служителя е образувано дисциплинарно производство.

За да отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съдът е приел наличие на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 от АПК. Решението е правилно.

На първо място обосновани са изводите за липса на форма. Липсват изложени фактически основания за издаване на заповедта, тъй като не е посочено какви непозволени действия/бездействия, съставляващи нарушение на чл. 19 и чл. 21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е извършил държавният служител, с които частноправен облигационен спор по договор за изработка да е станал публично достояние чрез публикация във в. Струма, бр. 81/2017 година.

На второ място, при преценката на събраните доказателства в дисциплинарното производство, по реда на чл. 171, ал. 1 от АПК, съдът обосновано е достигнал до заключение, че липсват данни държавният служител да е извършил действия, увреждащи доброто име на институцията, която представлява или да се е отнасял с неуважение към всички представители на обществото. Нарушен е материалният закон, тъй като не е установено извършено дисциплинарно нарушение и са били налице основания по чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за прекратяване на дисциплинарното производство.

На трето място, доводите в касационната жалба за липса на преценка на факта, че след подадени жалби срещу Мързев същият престирал пари, за да уреди дълга си, не променят изводите на съда. Това е така, тъй като по наличието на облигационен спор между държавния служител и изпълнителя на работата не се спори, а разрешаване на този спор не се дължи в дисциплинарното производство.

И на последно място други данни за демонстрирано неуважение към личността на Ходжев, освен твърденията му не са установени по преписката. Дисциплинарното наказание не може да се наложи на основание предположения на органа, а на базата на реално установени факти и обстоятелства.

Предвид изложеното не се установяват касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила като правилно.

Разноски от ответника по касация не са претендирани.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 182 от 05.02.2018 г. по адм. дело № 717/2017 г. на Административен съд - Благоевград. Решението е окончателно.