Образувано е по касационна жалба на“Юлстрейд“ООД против решение № 150/13.04.18г., постановено от Административния съд – Враца по адм. д. № 622/ 17 година.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Юлстрейд“ООД срещу отказа на началника на ОСЗ – Оряхово, обективиран в писмо № 962/15.08.2017г., да извърши административна услуга - регистрация на договор за наем на земеделски земи в землището на с. С., общ. Оряхово от 18.07.2017г. в Служба по вписванията с дв. вх. рег.№1769/09.08.2017г. акт№24 т. 3 и дружеството е осъдено да заплати на Общинската служба по земеделие гр. О. деловодни разноски в размер на 150 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна, както и произнасяне по съществото на жалбата чрез отмяна на оспорения отказ, и връщане на преписката на Началника на ОСЗ Оряхово за извършване на заявената административна услуга. Претендират се разноски.

Ответникът – началникът на Общинска служба по земеделие – гр. О. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

По същество, съдът преценява касационната жалба като неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е отказ на началника на Общинска служба земеделие – Оряхово за изпълнение на административна услуга, изразяваща се в регистриране на договор за отдаване под наем на земеделски земи за срок от три години по заявление вх. № 1366/14.08.2017г., който отказ е обективиран в писмо изх.№ 962/15.08.2017 година.

Съдът е посочил, че предмета на жалбата е очертан с определение на ВАС № 707/17.01.2018 г., постановено по адм. д.№ 13940/17 година. За да се произнесе, съдът е приел за установено следното: административното производство е започнало по заявление на дружеството, с което е поискано регистрацията на договор за наем на земеделски земи, находящи се в землището на с. С., община О.. Констатирано е, че към заявлението е приложен договор за наем на земеделски земи, сключен на 18.07.2017г., вписан в службата по вписванията на 09.08.2017 година.

Съдът е установил също така, че с писмо на Министъра на земеделието, храните и горите от 19.07.2017г. до всички ОСЗ са дадени указания във връзка с регистриране на правните основания за ползване на земеделските земи, а именно задължително да се проверява връзката на наемодателя/арендатора с имотите, предмет на договора и в случай, че се установи липсата на такава да не се извършва регистрацията.

От правна страна, съдът е приел, че ОбСЗ имат задължението да поддържат в актуално състояние плановете за земеразделяне, да издават скици до одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия, както и да водят регистри за земеделските земи, и ползването им. Съдът е посочил, че според приложимата Наредба №49/5.11.2004г. за всеки имот се открива партида, в която се отразяват данни за имота вкл. и сключените договори за наем на имота, както и че заявление за извършване на промени в регистъра могат да подават собственикът или носителя на ограничено вещно право върху имота, както и лица, които са арендатори, наематели или ползуватели на поземления имот на друго законно основание.

Въз основа на приложимата според съда правна уредба и установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел, че заявлението е подадено от лице с правен интерес съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата, придружено е с необходимите документи, а поисканата административна услуга попада в правомощията на началника на ОСЗ-Оряхово, тъй като имотите се намират на територията на тази община.

Съдът е приел, че ответният административен орган на осн. чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ е имал правото на преценка, дали да разпореди или да откаже регистрирането на промени в регистъра на КВС. Съдът е установил, че представеният със заявлението договор за наем, не установява връзката на наемодателя с имотите, поради което отказът за извършване на промени в регистъра е основателен. Според съда, идеята на законодателя е да има яснота, кой и въз основа на какви права ползва земеделската земя, поради което е необходима да се представят всички доказателства, установяващи връзката между собственика, последващите ползуватели и крайния ползувател.

Съдът е приел, че неприложима в случая е Наредба №6/2000г. относно вписването на договорите за аренда в земеделието, тъй като договорът за наем се различава от договора за аренда, а в Наредбата няма препращане за прилагането й и към други видове договори.

Настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като правилно.

В касационната жалба не се оспорва приетото от съда, а именно, че заявлението във връзка с което е инициирано административното производство е подадено с цел извършване на промени в КВС и регистрите, водени към нея. Във връзка с тази процедура, съдът правилно е определил приложимия нормативен акт – Наредба № 49 от 5.11.2004г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Обосновани и правилни са изводите на съда, че жалбоподателят е лице, имащо правен интерес от исканата административна услуга и, че началникът на ОСЗ-Оряхово е компетентният орган за извършването й.

Съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредбата, поддържането на КВС се извършва за целите и в резултат на провеждането на процедури по различни закони – ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ, ЗОЗЗ, ЗПЗП като една от функциите по тази поддръжка е отразяване на актуалното правно положение на имотите – чл. 14, ал. 2, т. 8 от Наредбата. В този смисъл е неоснователно възражението на касатора за липсата на правна норма, въвеждаща изискване за изследване на връзката между наемодателя и собствеността върху отдадените под наем имоти. Под израза „правното положение на имот или част от имот“, употребен в посочената разпоредба от Наредбата, следва да се разбира действителното правно положение на имота към всеки един момент, което може да се установи с доказване на валидно възникнали права върху съответния имот за актуалния му ползувател или държател.

Съдът обосновано е приел, че на началника на ОСЗ е предоставено правомощието за одобряване на исканото вписване, което включва възможността, както за одобряване на заявлението, така и за неодобряването му, в рамките на която той да извърши проверка и за действителното правно положение на имота и правата върху него. Правилна е преценката на съда, че тази проверка съответства на целта на закона, а именно - за яснота във всеки един момент на актуалното действително правно състояние на имотите и лицето/лицата, които ги държат или владеят. При положение, че не е установена връзката между заявителя за вписване на имота със собственика на имота, съдът правилно е приел, че не са ангажирани доказателства, установяващи обстоятелствата, които следва да са налице за одобряване на исканото заявление.

Решението като правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150/13.04.18г., постановено от Административния съд – Враца по адм. д. № 622/ 17 година. Решението е окончателно. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на“Юлстрейд“ООД против решение № 150/13.04.18г., постановено от Административния съд – Враца по адм. д. № 622/ 17 година.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Юлстрейд“ООД срещу отказа на началника на ОСЗ – Оряхово, обективиран в писмо № 962/15.08.2017г., да извърши административна услуга - регистрация на договор за наем на земеделски земи в землището на с. С., общ. Оряхово от 18.07.2017г. в Служба по вписванията с дв. вх. рег.№1769/09.08.2017г. акт№24 т. 3 и дружеството е осъдено да заплати на Общинската служба по земеделие гр. О. деловодни разноски в размер на 150 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна, както и произнасяне по съществото на жалбата чрез отмяна на оспорения отказ, и връщане на преписката на Началника на ОСЗ Оряхово за извършване на заявената административна услуга. Претендират се разноски.

Ответникът – началникът на Общинска служба по земеделие – гр. О. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

По същество, съдът преценява касационната жалба като неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е отказ на началника на Общинска служба земеделие – Оряхово за изпълнение на административна услуга, изразяваща се в регистриране на договор за отдаване под наем на земеделски земи за срок от три години по заявление вх. № 1366/14.08.2017г., който отказ е обективиран в писмо изх.№ 962/15.08.2017 година.

Съдът е посочил, че предмета на жалбата е очертан с определение на ВАС № 707/17.01.2018 г., постановено по адм. д.№ 13940/17 година. За да се произнесе, съдът е приел за установено следното: административното производство е започнало по заявление на дружеството, с което е поискано регистрацията на договор за наем на земеделски земи, находящи се в землището на с. С., община О.. Констатирано е, че към заявлението е приложен договор за наем на земеделски земи, сключен на 18.07.2017г., вписан в службата по вписванията на 09.08.2017 година.

Съдът е установил също така, че с писмо на Министъра на земеделието, храните и горите от 19.07.2017г. до всички ОСЗ са дадени указания във връзка с регистриране на правните основания за ползване на земеделските земи, а именно задължително да се проверява връзката на наемодателя/арендатора с имотите, предмет на договора и в случай, че се установи липсата на такава да не се извършва регистрацията.

От правна страна, съдът е приел, че ОбСЗ имат задължението да поддържат в актуално състояние плановете за земеразделяне, да издават скици до одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия, както и да водят регистри за земеделските земи, и ползването им. Съдът е посочил, че според приложимата Наредба №49/5.11.2004г. за всеки имот се открива партида, в която се отразяват данни за имота вкл. и сключените договори за наем на имота, както и че заявление за извършване на промени в регистъра могат да подават собственикът или носителя на ограничено вещно право върху имота, както и лица, които са арендатори, наематели или ползуватели на поземления имот на друго законно основание.

Въз основа на приложимата според съда правна уредба и установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел, че заявлението е подадено от лице с правен интерес съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата, придружено е с необходимите документи, а поисканата административна услуга попада в правомощията на началника на ОСЗ-Оряхово, тъй като имотите се намират на територията на тази община.

Съдът е приел, че ответният административен орган на осн. чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ е имал правото на преценка, дали да разпореди или да откаже регистрирането на промени в регистъра на КВС. Съдът е установил, че представеният със заявлението договор за наем, не установява връзката на наемодателя с имотите, поради което отказът за извършване на промени в регистъра е основателен. Според съда, идеята на законодателя е да има яснота, кой и въз основа на какви права ползва земеделската земя, поради което е необходима да се представят всички доказателства, установяващи връзката между собственика, последващите ползуватели и крайния ползувател.

Съдът е приел, че неприложима в случая е Наредба №6/2000г. относно вписването на договорите за аренда в земеделието, тъй като договорът за наем се различава от договора за аренда, а в Наредбата няма препращане за прилагането й и към други видове договори.

Настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като правилно.

В касационната жалба не се оспорва приетото от съда, а именно, че заявлението във връзка с което е инициирано административното производство е подадено с цел извършване на промени в КВС и регистрите, водени към нея. Във връзка с тази процедура, съдът правилно е определил приложимия нормативен акт – Наредба № 49 от 5.11.2004г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Обосновани и правилни са изводите на съда, че жалбоподателят е лице, имащо правен интерес от исканата административна услуга и, че началникът на ОСЗ-Оряхово е компетентният орган за извършването й.

Съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредбата, поддържането на КВС се извършва за целите и в резултат на провеждането на процедури по различни закони – ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ, ЗОЗЗ, ЗПЗП като една от функциите по тази поддръжка е отразяване на актуалното правно положение на имотите – чл. 14, ал. 2, т. 8 от Наредбата. В този смисъл е неоснователно възражението на касатора за липсата на правна норма, въвеждаща изискване за изследване на връзката между наемодателя и собствеността върху отдадените под наем имоти. Под израза „правното положение на имот или част от имот“, употребен в посочената разпоредба от Наредбата, следва да се разбира действителното правно положение на имота към всеки един момент, което може да се установи с доказване на валидно възникнали права върху съответния имот за актуалния му ползувател или държател.

Съдът обосновано е приел, че на началника на ОСЗ е предоставено правомощието за одобряване на исканото вписване, което включва възможността, както за одобряване на заявлението, така и за неодобряването му, в рамките на която той да извърши проверка и за действителното правно положение на имота и правата върху него. Правилна е преценката на съда, че тази проверка съответства на целта на закона, а именно - за яснота във всеки един момент на актуалното действително правно състояние на имотите и лицето/лицата, които ги държат или владеят. При положение, че не е установена връзката между заявителя за вписване на имота със собственика на имота, съдът правилно е приел, че не са ангажирани доказателства, установяващи обстоятелствата, които следва да са налице за одобряване на исканото заявление.

Решението като правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150/13.04.18г., постановено от Административния съд – Враца по адм. д. № 622/ 17 година.

Решението е окончателно.