Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на „В.Д“ ЕООД, гр. В., ЕИК 030029367, представлявано от В.С, чрез пълномощника си адв. К.Т, срещу Решение № 1892 от 30.10.2017 г., постановено по адм. дело № 2558/2017 г. по описа на Административен съд Варна, с което e отхвърлен иска му за сумата в размер на 1 000 (хиляда) лева. В касационната жалба се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважен предявения иск.

Ответната страна – Дирекция за национален и строителен контрол гр. С., чрез юрк.. А, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил предявеният от „В.Д“ ЕООД иск срещу ДНСК София, с който, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е претендирал да му бъде присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и сума в размер...