Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на З.Т от [населено място], [община], [област], срещу Решение № 487 от 18.12.2018г., постановено по адм. дело № 253 по описа за 2018 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 1012-20-95#2 от 07.08.2018г. на директора на Териториално поделение на НОИ – гр. С..

Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 54г, ал. 4 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - гр. С., в писмено становище, оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Смолян е Решение № 1012-20-95#2 от 07.08.2018г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр. С., потвърждаващо Разпореждане № 204-00-202-1 от 04.07.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, с което е спряно изплащането на отпуснатото на З.Т от [населено място], [община], [област], парично обезщетение за безработица, образувано по заявление №204-00-202/21.06.2018г., с мотиви за налични данни, които могат до доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението. От съществено значение е, че лицето е с прекратено осигуряване от испански осигурител за кратък период от време и...