Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроицесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).
Образувано е по две касационни жалби на Главния архитект на Столична община и на "Инвестбанк" АД, чрез процесуалните им представители, против решение № 5078 от 30.07.2018г., постановено по адм. д. № 10956/2016г. по описа на Административен съд София – град, с което по жалбата на С.В са отменени т. 2 и т. 3 от заповед № РА – 50 – 328 от 18.05.2016г. на Главния архитект на Столична община, с които е одобрено изменение на план за застрояване (ПЗ) и Работен устройствен план (РУП) за нов УПИ ХIХ - 126 – за жилища и офиси, кв. 11, м. „ГГЦ Зона Г - 14“ по плана на гр. С. съгласно приложен проект. С решението Столична община е осъдена да заплати разноските по делото.
Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК.
К. Г архитект на СО посочва, че оспореното решение и изводите в него противоречат на приетата по делото СТЕ, както и че в спорния имот няма сграда паметник на културата, а самият проект е съгласуван с министерство на културата, като е спазен редът за опазване на културното наследство. Посочва и че макар да е извършено преустройство с разрешение за строеж от 2000г. и с акт за въвеждане в експлоатация от 2002г., разпределението на помещенията в имота на жалбоподателката пред АССГ не съответства на първоначалния проект, а на екзекутив от 2001г., а със затваряне на прозорщите на дневната и кухнята й от предвиденото изграждане на сграда на калкан няма да се наруши ослънчаването на тези й помещения, като се позовава на СТЕ. Посочва, че са спазени законовите разпоредби при издаване на заповедта, тъй като чл. 21 ал. 2 от ЗУТ изисква пълно покриване на калканната стена, което е и сторено със ПЗ и РУП. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта на главния архитект на СО. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът „Инвестбанк“ АД твърди неправилност на решението, поради неправилен извода на съда за приложимост на чл. 30 ал. 1 от ЗУТ и неприложимост на изключението по чл. 30 ал. 3 от същия закон, тъй като твърди, че проектираната сграда е жилищна. Твърди и че не е съобразена разпоредбата на чл. 21 ал. 2 от ЗУТ при постановяване на решението, а наличните прозорци на калканната стена са временни и подлежат на затваряне при покриване на тази стена. Твърди спазване на материлно правните изисквания за изработване на одобрения проект за ПЗ и РУП. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, потвърждаващо заповедта на главния архитект на СО. Претендира разноски.
Ответникът С.В, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски.
Ответниците Н.Г, Е.Г, Б.Б, П.Б, Н. Верико, Д.С, Е.С, Н.Д, З.П, Д.Н, ЕС на [улица], вх. А, с управител И.В, ЕС на [улица], вх. Б, с управител Л.Й, ЕС на [улица], вх. В, с управител А.Ш, ЕС на [улица], вх. А и Б с управител И.Т, ЕС на [улица], с управител А.Ц, "Лус сън" ЕООД, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
С оспорената пред АССГ и отменена от съда в частта по т. 2 и 3 Заповед № РА – 50 – 328 от 18.05.2016г. на Главния архитект на СО на основание чл. 134, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1, изр. 2, чл. 31, ал. 1 и ал. 2, ал. 4 и ал. 5, чл. 32, чл. 43, ал. 1 и чл. 113, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ са одобрени: 1. Проект за изменение на плана за регулация на УПИ ХIX – 8 – създаване на нов УПИ ХIX – 126 „за жилища и офиси“ за имота по кадастрална карта с идентификатор № 68134.402.126, кв. 11, м. „ГГЦ Зона Г-14“, район „Оборище“; 2. Проект на изменение на план на застрояване на нов УПИ ХIX – 126 „за жилища и офиси“, кв. 11, м. „ГГЦ Зона Г-14“; 3. Проект за РУП – работен устройствен план на нов УПИ ХIX – 126 „за жилища и офиси“, кв. 11, м. „ГГЦ Зона Г-14“ по заявление „Инвестбанк“ АД, като собственик на имот идентификатор № 68134.402.126.
За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че Заповедта е издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при наличие на основанията за изменение на ПУП по чл. 134 ал. 1 т. 1 вр. ал. 2 т. 2 от ЗУТ, тъй като е приел, че са настъпили съществени изменения в обществено – икономическите условия, поради това, че след приемането на действащият за имота ПУП, одобрен със Заповед № РД – 50 – 09 - 520 от 15.10.1996г. на Главния архитект на София при действието на ЗТСУ, са последвали приемане на нови устройствени закони ЗУТ и ЗУЗСО, кадастрална карта от 2010г. за района, както и нов Общ устройствен план (ОУП) на София. Приел е, че измененията на ПУП, прието с Решение № 1 от Протокол № 32 от 10.12.2001г. на СОС не касаят спорния имот, тъй като кв. 11 е изключен изрично при приемането на проекта. Посочил е, че изменението в застрояването се състои в изменение височината на основното застрояване от 3 ет. на М+3 ет. - от нискоетажно в средноетажно застрояване, както и в определяне на едноетажно допълващо застрояване на границата с УПИ I и подземни гаражи на границата с УПИ VIII - 7 и в дъното на имота, съответно с различна форма на петното за строителство, което почти максимално да покрива и имота в рамките на допустимите по ОУП 80 % плътност. Приел е, че с увеличаване височината на застрояването в сравнение с действащия ПУП се закриват съществуващите на калканната стена прозорци към жилището на жалбоподателката, за което са представени документи, че това строителството и отварянето на прозорците е законно извършено въз основа на Разрешение за строеж№ 16 от 06.03.2000г. и Разрешение за ползване № 211-ПК-174 от 28.03.2002г. за строеж „ІІІ-ти тавански етажи на жилищна сграда“. Съдът е определил като спорни по делото два въпроса, а именно дали са спазени изискванията относно дълбочина на застрояване, съответно за разстояние до странична регулационна линия при наличие или липса на ограничение в дълбочина на застрояване до 16 м. по чл. 30, ал. 1 от ЗУТ и липса на изключенията по чл. 29 и ал. 30, ал. 2 от ЗУТ, съответно разстоянието до страничната регулационна линия по чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във връзка с ал. 5 и дали е било задължително покриването на калканите, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗУТ. Във връзка с така определения предмет на спора е приел, че ограничението по чл. 30, ал. 1 от ЗУТ е приложимо, тъй като се касае за жилищна сграда, предвид определянето и като такава за „жилища и офиси“ и попадаща в жилищна зона. Приел е, че изключението по чл. 30 ал. 3 от ЗУТ се касае само и единствено за сгради, чието цялостно основно предназначение е за нежилищни нужди, каквато спорната предвидена сграда не е. Поради това е приел нарушение на правилата за дълбочина на застрояване. Приел е и че не са налице изключенията по чл. 30 ал. 2 от ЗУТ, тъй като лицето на имота е по – малко от посоченото в разпоредбата, както и на чл. 29 ал. 2, тъй като е предвидено свързано застрояване не в два каквото е ограничението по нормата, а в три имота. Приел е, че и административният орган в заповедта е посочил дълбочина на застрояването съобразно чл. 30 ал. 1 от ЗУТ, но от графичната част на заповедта и приетите по делото експертизи се установява, че това условие не е спазено и разстоянието е изчислено и начертано в противоречие с § 5 т. 27 от ДР на ЗУТ. Приел е, че в конкретния случай е неприложима чл. 21 ал. 2 от ЗУТ изискващ пълно покриване на калканната стена, тъй като е налице изключението по чл. 21 ал. 3 от ЗУТ, където е предвидено, че „за защитени територии на културно-историческото наследство (каквато е конкретната територия) разпоредбите на ал. 2 не се прилагат“. Приел е, че като не са изследвани и други възможности предвид наличието на законно изградени с преустройство прозорци в горната част на калканната стена е неправилно приложен законът. По изложените съображения съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед в оспорените й части по т. 2 и 3 относно одобрения ПЗ и РУП и е отменил заповедта в тези й части. Решението е правилно.
Правилен и обоснован е изводът на АССГ за приложимост на чл. 30 ал. 1 от ЗУТ досежно максимално допустимата дълбочина на застрояването в конкретния случай и неприложимост на ал. 3 на посочената разпоредба. Правилен е и извода, че не се установяват изключенията по чл. 30 ал. 2 от ЗУТ и чл. 29 т. 2 от същия закон. В настоящия случай предвид предвиденото застрояване и представения проект за РУП и отреждането на УПИ XIX – 26 – за жилища и офиси се установява, че оспореният план предвижда изграждането на сграда със смесено предназначение, т. е. такава, която има както жилищна част, така и такава, която е за обществено обслужване – в настоящия случай за магазини и за офиси. Чл. 30 ал. 3 от ЗУТ се отнася само за нежилищни сгради, но не и за такива със смесено предназначение, т. е. такива, които включват и жилищна част. Понятие в този смисъл е въведено с § 5 т. 29а (Дв бр. 25/2019г.), което определя сградата със смесено предназнначение като нежилищна при наличие на съответно процентно съотношение с преобладаващи нежилищни площи, но същото е неотносимо в този случай, предвид това, че е прието много след издаване на оспорената заповед от 2016г. от една страна, а от друга видно и от доказателствата, включително СТЕ нежилищната част на сградата е преобладаваща, включваща офиси и магазини. Изводът на съда за приложимост на чл. 30 ал. 1 от ЗУТ и предвиждане на дълбочина на застрояване по тази разпоредба, а именно 16м., а не приложението на ал. 3 на тази разпоредба, се потвърждава, както е посочил и съдът, от изложеното в мотивната част на заповедта, че застрояването на УПИ XIX откъм УПИ I е котирано на 16м., т. е. и в мотивната част на заповедта е прието, че дълбочината на застрояването следва да е 16м. съобразно чл. 30 ал. 1 от ЗУТ. От приетите по делото СТЕ се установява, че в графичната част на одобрения план не е спазено това изискване, като е допусната по – голяма дълбочина на застрояване. Налице е и противоречие между текстова и графична част на одобрените ПЗ и РУП, което също е основание за отмяна. Правилни са и изводите на съда за неприложимост и на изключенията по чл. 30 ал. 2 или чл. 29 т. 2 от ЗУТ.
Правилни са и изводите на съда за неправилно приложение на чл. 21 ал. 2 от ЗУТ досежно пълното покриване на калканната стена, като настоящият състав споделя мотивите изложени в решението досежно наличието на изключенията по чл. 21 ал. 3 от ЗУТ, тъй като имотът се намира в зона на недвижимо културно наследство, поради което е допустимо съобразявайки конкретните условия да не бъде предвидено пълно покриване на калканната стена. Следва обаче да се допълни и че по действащия ПУП от 1996г., който и към момента е приложим, също е било предвидено покриване и то пълно такова на калканната стена, като по този план е предвидено застрояване от 3 етажа. По одобрения с оспорената заповед ПЗ и РУП е видно, че е предвидено и одобрено застрояване от М+3 ет., т. е. едно ниво с магазини и над тях още три етажа, като в този случай се излиза над калканната стена, като по този начин се закриват и съществуващите прозорци на законно преустроеното жилище на жалбоподателката пред първата инстанция. От доказателствата по делото се установява, че тези прозорци са изградени при извършено преустройство въз основа на разрешение за строеж от 2000г., одобрена екзекутивна документация за промени по време на строителството от 2001г., както и този строеж е въведен в експлоатация през 2002г. Съгласно второто изречение на чл. 21 ал. 2 от ЗУТ е допустимо „Непокриване на част от заварена калканна стена може да се допусне при условия и по ред, определени с правилата и нормативите по чл. 13, когато покриването на калканната стена води до нарушаване на други нормативи за височина и разстояния и когато се налага съобразяване с други заварени специфични дадености.“ В настоящия случай е било налице последното изключение, а именно налага да се съобразят други специфични дадености, като в този случай е следвало да се съобрази, че при изработването на изменение на ПУП – ПЗ и РУП, следва да се държи сметка за съществуващите строежи, но само тези, които са законни, какъвто в настоящия случай е този на жалбоподателката, съгласно разпоредбите на § 21 от ДР на ЗУТ и 125 ал. 5 последно изречение от същия закон. Именно наличието на изискване за такова съобразяване, както и установените в тази връзка специфични дадености – наличието на прозорци, които се покриват с одобреното застрояване, водят до неприложимост на чл. 21 ал. 2 изр. първо от ЗУТ в конкретния случай. Като е приел липсата на предпоставки по посочената разпоредба и е приел незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът правилно е приложил закона.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора е неоснователно искането на двамата касатори за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация С.В като основателно и доказано следва да бъде уважено.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5078 от 30.07.2018г., постановено по адм. д. № 10956/2016г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на С.В от [населено място] сума в размер на 500 (петстотин) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.