№ 95

София 05.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3298 по описа за 2019г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. М. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Русев против въззивно решение № 94 от 13.06.2019г. по в. гр. д. № 185 по описа за 2019г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 86 от 18.01.2019г. по гр. д.№ 2996/2015г. на ОС Пловдив като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 20.01.2015г. като недоказан и неоснователен и са присъдени разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по следните поставени три въпроса: 1. Кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договор за продажба на недвижим имот поради противоречие с добрите нрави?, 2. Може ли да се приеме като достатъчен критерия за противоречие с добрите нрави единствено наличието на нееквивалентност на насрещните престации или следва нееквивалентна престация да е такава, че да е сведена почти до липса на престация?...