№ 69

[населено място], 04.02.2020г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1033/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ю. Б „ АД против решение № 3982/29.05.2018 г. по гр. д.№ 10102/ 2017 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е потвърдено решение № І - 40-165/18.10.2016 г. по гр. д.№ 53366/2013 г. на Софийски районен съд, С потвърденото първоинстанционно решение са уважени предявените в обективно кумулативно съединение от И. Т. и Й. И. искове против касатора, съответно: 1/ с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожността на клаузи от сключен между същите страни договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 14105/09.10.2006 г. – чл. 3 ал. 1 изр. първо, чл. 3 ал. 5 изр. първо и второ и чл. 6 ал. 3, като неравноправни, на основание чл. 143 т. 3, т. 10 и т. 12 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) / ЗЗП – редакция на нормата преди изм. обн. ДВ бр. 100 от 2019 г. / и 2/ с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. първо ЗЗД – за осъждане на „Ю. Б„ АД да заплати на ищците сумата от 10 034, 59 лева, като платена без основание – недължимо платени лихви за периода 19.12.2008 г. – 23.09.2013 г., като последица от прилагането на неравноправните клаузи. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано в изводите на съда...