О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
Гр. София, 04.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3774/19 г., намира следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. И. срещу въззивното решение на Сливенски окръжен съд по гр. д. №198/19 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е отхвърлен над присъдения размер от 1526, 24 лв. до пълния предявен размер от 5246, 31 лв. искът на касатора срещу ОД МВР - Сливен по чл. 229, ал. 1, т. 9, вр. с чл. 212, ал. 5, т. 2 ЗМВР /от1997 г отм. / и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 211, ал. 1, т. 2 ЗМВР/от 2006 г отм. /, за присъждане на обезщетение за неползван от ищеца допълнителен платен годишен отпуск, като компенсация за положен от него извънреден труд в периода 25.02.2003 г. - 30.06.2014 г. Намалени са и разноските за адв. възнаграждение на ищеца от 1200 лв. на 350 лв. и той е осъден да заплати на ответника разноски за отхвърлената част на иска от 750 лв. Посоченото въззивно решение се обжалва с доводи за недопустимост и в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иск между същите страни с цена 3 737 лв., представляващи допълнително тр. възнаграждение, следващо се на ищеца като компенсация за положен извънреден труд за периода 1.07.14– 5.06.17 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е допустима срещу въззивното решение в частта по...