№ 211

гр.София, 04.02.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря В. И

разгледа докладваното от съдията Декова

гр. дело №831 по описа за 2019 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби от Специализирана очна болница за активно лечение „Вижън“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.К., и от З. С. Ц., чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 04.09.2018г., постановено по гр. д. №16071/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.07.2017г. по гр. д.№70524/2014г. на Софийски районен съд в частта, за частично уважаване на предявените срещу тях искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД при условията на солидарност да заплатят на И. И. К. сумата 15 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законна лихва, считано от 15.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 590 от 19.07.2019г. на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от касаторите /уточнен в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС/ материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. II ППВС...