9О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
гр. София, 16.01.2025 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 994 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД чрез процесуален представител адвокат Д. Ф. Х. срещу решение № 69 от 19.01.2024 г. по в. гр. дело № 835/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав в частта, с която е потвърдено решение № 263222 от 31.10.2022 г. по гр. дело № 4656/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, 25 състав в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Р. Г. П. и Г. Г. П. в качеството им на законни наследници на Г. В. П., конституирани в производството на мястото му на основание чл. 227 ГПК, сума в размер 26 767 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в полица № 0020701201800046 със срок на застрахователно покритие 27.12.2018 г. - 26.12.2019 г. за вреди от настъпило застрахователно събитие на 23.11.2019 г. – противозаконно отнемане на собствения на Г. В. П. лек автомобил марка „Ауди А6 Авант“ с ДК [рег. номер на МПС] , ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 03.06.2020 г., до плащането, както и сумата в размер 1 078,20 лв. – лихва за забава за периода 10.01.2020 г. - 02.06.2020 г., както и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК - направените по делото разноски в размер 3 480,65 лв., съразмерно на уважената част от исковете. С въззивното решение ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 200 лв. – разноски, направени във въззивното производство.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Може ли съдът да приложи предпоставките за упражняване на потестативното право на отказ по чл. 408 КЗ към направеното с отговора на искова молба и с въззивната жалба възражение за изключен риск? - противоречие с решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. /т. I от изложението/
2. Следва ли съдът да обсъди възражението за изключен риск отделно от направеното възражение за упражняване на право на отказ на застрахователя вследствие неизпълнение на задължение на застрахования? - противоречие с решение № 125/10.12.2014 г. по т. д. № 3219/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. /т. I от изложението/
3. Въпросът относно тълкуването на договора по чл. 20 ЗЗД е разрешен в противоречие с решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 4/04.02.2014 г. по т. д. № 23/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о. /т. I от изложението/
4. При наличието на нормата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдебен акт решение по осъдителен иск с липсващ реквизит - банкова сметка или посочен друг начин на плащане, порочен ли е? Какви са правните последици от този порок на съдебното решение? /т. II от изложението/
5. Допустимо и правилно ли е съдът да тълкува волята на страните, обективирана в договор помежду им, въпреки липсата на изрично оспорване и/или изявление на някоя от страните в тази насока? /т. II от изложението/
6. В светлината на събитие, при което е обективно невъзможно да се изследва застрахованото имущество, обусловено ли е приложението на чл. 408 КЗ от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия /ОУ/ към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ. невъзможността да бъдат предотвратени вредите от същото? /т. II от изложението/
Касаторът поддържа, че формулираните в т. II от изложението правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците Р. Г. П. и Г. Г. П. в качеството им на законни наследници на ищеца Г. В. П., конституирани в производството на мястото му на основание чл. 227 ГПК, чрез процесуален представител адвокат Надежда Д. – Д. оспорват касационната жалба и поддържат становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, тъй като по делото не е доказано дали и как застрахованият е заблудил застрахователя, доказано е, че съдържаната информация в транспондера на ключа на откраднатия автомобил не може да бъде достоверна за това кога и как е ползван последно всеки един ключ, дали е правен опит за намеса върху него, както и какъв вид е кодът, който е кодиран в ключа. Излагат доводи, че от справката на оторизирания представител „Порше БГ“ е видно, че откраднатият автомобил е произведен с два броя ключове, не е отразено да е ваден трети брой/дубликат на някой от тези ключове и двата броя ключове са предадени от починалия ищец на застрахователя – ответник по иска. Ответниците по касационната жалба поддържат становище за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт по съображения, посочени в подадения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че страните са обвързани от възникнало при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” - „Пълно каско“ съгласно чл. 399 и сл. КЗ въз основа на застрахователен договор, сключен на 26.12.2018 г. между застрахования Г. П. - наследодател на Р. П. и Г. П., и застрахователя – ответник по иска и настоящ касатор. Приел е, че спорният въпрос между страните по делото е дали твърдяното в исковата молба събитие представлява осъществяване на покрит застрахователен риск за застрахования лек автомобил - марка Ауди, модел А 6 Авант, рег. [рег. номер на МПС] .
Съдебният състав е обсъдил събраните по делото доказателства /застрахователна полица, писмено уведомление, въпросник-декларация, обяснителна записка, приемо-предавателен протокол, постановление от 14.01.2020 г. на прокурор при СРП за спиране на наказателното производство по ДП № ЗМ 2489/2019 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр. № 51854/2019 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, Общи условия по застраховка „Каско“, показания на свидетеля Ф. А. Ч., разпечатки от разчитането на предоставените на „Порше БГ“ два ключа, с което е произведен процесният автомобил, отговарящи на рамата и заключение на съдебната автотехническа експертиза/ и въз основа на тях е приел, че на 23.11.2019 г. е настъпило предвиденото в застрахователната полица и Общите условия застрахователно събитие – противозаконно отнемане на собствения на Г. В. П. лек автомобил марка „Ауди А6 Авант“ с ДК [рег. номер на МПС] . Констатирал е, че автомобилът е бил паркиран на 23.11.2019 г. в 19.20 ч. на [улица] на пресечка с [улица], предвид посещението на ищеца и свидетеля в ресторант „Н.“, в 20.40 ч. на същия ден ищецът е установил липсата на автомобила, незабавно е уведомил МВР, съобщил е на застрахователя по телефона, на 25.11.2019 г. е подал уведомление за щета и е предал на застрахователя документи и два ключа от автомобила.
За да направи извод за неоснователност на възражението на ответното застрахователно дружество за наличието на изключен риск, въззивната инстанция е приела, че „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД не е доказало при условията на пълно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, че застрахованият Г. В. П. е заблудил застрахователя чрез представяне на неверни данни по отношение на застрахования автомобил и на застрахователното събитие. Изложила е съображения, че съобщаването на „невъзможен“ маршрут преди настъпването на застрахователното събитие, което е лесно установимо /имат ли пресечни точки определени улици в [населено място] – [улица]и [улица]/, както и установената налична информация от транспондера на двата ключа на застрахования автомобил, не могат да се приемат за „опит за заблуда“, осъществен от застрахования, доколкото не може да се формира категоричен извод, че описанието на маршрута и информацията, установена в транспондерите на ключовете са свързани с умишлено поведение на застрахования с цел да заблуди застрахователя във връзка с настъпването на застрахователното събитие. Съдебният състав е посочил, че описанието на маршрута може да се дължи и на незнание на улиците, а информацията, установена в транспондерите на ключовете, съгласно разясненията на вещото лице инж. И. А. Т. може да не е достоверна. Съобразил е поясненията на вещото лице в откритото съдебно заседание в първоинстанционното производство, че не може еднозначно да се отговори от какво произтича несъответствието между датата на отнемането на автомобила – 23.11.2019 г., и информацията от ключовете, че последното им ползване е много месеци преди тази дата /единият е ползван на 29.12.2018 г. при пробег 299 476 км., а другият – на 31.01.2019 г. при пробег 301 257 км/, както и че е възможно в деня на събитието някой от тези ключове да е използван за привеждане на колата в движение, но това като информация да не излиза при проверката на ключа.
Въззивният съд е приел също, че за да се обоснове успешно правоизключващо отговорността на застрахователя възражение с поведение на застрахования, включително под формата на изключен риск, и в този смисъл и отказа на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение, е необходимо застрахователят да докаже и наличието на причинно-следствена връзка между фактите, с които обосновава т. н. „опит за заблуда“ - поведението на застрахования да е потенциално опасно да предизвика настъпването на застрахователно събитие, да увеличи вредите или да препятства доказването им, т. е. поведението на застрахования да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на вредите или с доказването им. Посочил е, че при положение, че застрахователното събитие настъпва с противозаконното отнемане на застрахованото МПС от собственика му, въвеждането в заблуждение за обстоятелствата, при които е настъпило събитието, щом нямат връзка със самото настъпване на събитието, не представлява изключен риск.
Въззивният съд се е аргументирал и с уредените в чл. 408, ал. 1 КЗ хипотези на допустим отказ на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение, между които е хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 1 КЗ - „при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение“. Приел е, че такова умишлено причиняване на застрахователното събитие не е доказано в конкретния случай от застрахователното дружество, носещо тежестта на доказване.
При положение че не е доказан изключен риск и основание за отказ от заплащане на обезщетение, във въззивното решение е направен извод, че ищецът като застраховано лице, респективно неговите правоприемници са кредитори на търсеното вземане за обезщетение поради настъпилото в срока на застрахователното покритие застрахователно събитие. Предвид действителната пазарна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие, установена въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза в размер 26 767 лв., искът е уважен до посочения размер, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Поради липсата на въведени във въззивната жалба самостоятелни оплаквания срещу първоинстанционното решение в частта относно присъденото обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период от 10.01.2020 г. - 03.06.2020 г. и чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл. 272 ГПК съдебният състав на Софийски апелативен съд е направил извод за основателност на иска по чл. 86 ЗЗД в размер 1 078,20 лв.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора в т. II от изложението първи процесуалноправен въпрос не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Въпросът е поставен и във връзка с оплакването в касационната жалба за нищожност на въззивното решение поради липса на задължителен реквизит в обжалвания съдебен акт – банкова сметка. Доводите за достъп до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК поради липса на задължителен реквизит на въззивното решение – банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг, посочен от ищеца, начин за плащане, е неоснователен. Съгласно константната съдебна практика, обективирана в т. 8 на ППВС № 1/1985 г., мотивите към Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както и в решения на различни съдебни състави на ВС и ВКС, нищожно по смисъла на чл. 270 ГПК е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се изведе дори при тълкуване. Непосочването в решението на банкова сметка или друг начин на плащане на присъдената сума с оглед изискването на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК не се отразява върху валидността или допустимостта на съдебния акт, тъй като не касае съществото на разрешения спор, нито представлява нередовност на исковата молба, водеща до връщането й, доколкото по смисъла на чл. 129, ал. 2 ГПК съдът няма правомощия да указва на ищеца да изпълни задължението си по чл. 127, ал. 4 ГПК. В конкретния случай при служебната проверка за валидност на въззивното решение настоящият съдебен състав не констатира съществуването на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожен съдебен акт като постановен от незаконен съдебен състав, нито решението да е постановено извън пределите на правораздавателната власт. Обжалваният въззивен съдебен акт е подписан от членовете на съдебния състав и волята на съда е ясна и разбираема, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК, тъй като същото отговаря на изискванията за валидност.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия правен въпрос, посочен в т. I от изложението към касационната жалба, е неоснователен поради липса на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно посоченото решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. при предявен иск по чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, аналогичен чл. 405, ал. 1 КЗ, преценката дали конкретното неизпълнено задължение по застрахователния договор е значително с оглед интересите на застрахователя, когато същото не е изрично предвидено в ОУ като изключен от покритие риск, е в изключително правомощие на решаващия съд, а не на застрахователя. По въпроса „дали предвидените в общите условия на застрахователя „изключения от покрит риск“ изключват отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение поради липса на застрахователно събитие или дават възможност на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение при наличието на условията, визирани в чл. 408 КЗ“ е постановено служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 50129/23.11.2023 г. по т. д. № 1553/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., в което е даден следния отговор: „При сбъдването на застрахователното събитие, обусловило покрития със застраховката застрахователен риск „пожар“, за да бъде изключена отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение е необходимо или реализирането на предвидено конкретно изключение от застрахователно покритие, касаещо именно застрахователния риск „пожар“, или наличието на някое от основанията по чл. 408, ал. 1 КЗ.“
В конкретния случай въззивният съд е разгледал правоизключващото възражение на ответника по иска за недължимост на застрахователно обезщетение поради наличието на изключен риск, като въз основа на събраните доказателства е приел, че ответникът /настоящ касатор/ не е доказал при условията на пълно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, че застрахованият е заблудил застрахователя чрез представяне на неверни данни по отношение на застрахования автомобил и на застрахователното събитие. При извода за липса на изключен риск съдебният състав не се е аргументирал със значително с оглед интересите на застрахователя неизпълнено задължение по застрахователния договор, а предвид доказателствата по делото е изложил, че не е установен „опит за заблуда“, тъй като описанието на маршрута може да се дължи на незнание на улиците, а информацията, установена в транспондерите на ключовете, съгласно разясненията на вещото лице инж. И. А. Т. може да не е достоверна. Поради това е направен извод, че не е налице умишлено поведение на застрахования с цел да заблуди застрахователя във връзка с настъпването на застрахователното събитие. Доколко установените от въззивния съд факти съответстват на събраните доказателства е въпрос на обоснованост на обжалвания съдебен акт и направените оплаквания представляват касационно основание по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по втория правен въпрос, посочен в т. I от изложението към касационната жалба, тъй като въззивният съд е обсъдил, както възражението за изключен риск, така и възражението за упражняване на право на отказ на застрахователя вследствие неизпълнение на задължение на застрахования по чл. 408, ал. 1 КЗ.
Неоснователен е и доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по въпроса относно тълкуването на договора по чл. 20 ЗЗД и формулирания в т. II от изложението към касационната жалба въпрос „допустимо и правилно ли е съдът да тълкува волята на страните, обективирана в договор помежду им, въпреки липсата на изрично оспорване и/или изявление на някоя от страните в тази насока“. Въпросите са важни, но както и да бъдат решени, същите не биха променили изхода на спора, тъй като основните аргументи за основателност на иска и неоснователност на възражението на застрахователя за недължимост на претендираното застрахователно обезщетение поради настъпил изключен риск са изградени въз основа на обсъждане на събраните доказателства и приемане, че не е установен „опит за заблуда“, тъй като описанието на маршрута може да се дължи на незнание на улиците, а информацията, установена в транспондерите на ключовете, съгласно разясненията на вещото лице инж. И. А. Т. може да не е достоверна, като е възможно в деня на събитието някой от тези ключове да е използван за привеждане на колата в движение, но това като информация да не излиза при проверката на ключа.
Последният въпрос, посочен в т. II от изложението към касационната жалба, също не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По отношение на приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, аналогичен чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ е формирана константна практика на ВКС /например решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. №1655/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/04.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 77/16.07.2015 г. по т. д. № 1048/2014 г. на ВКС, ТК, ІI т. о. и други/, която не се налага да бъде променена. Съгласно съдебната практика на ВКС приложението на посочената разпоредба е обусловено от установяване на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпване на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Не са налице данни за изменения в законодателството или промяна на обществените отношения, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, нито данни за непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна.
Предвид липсата на твърдените предпоставки по чл. 280 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответниците по касационната жалба направените от тях разноски за касационно производство – по 1 600 лв. на всеки ответник, представляващи платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 19.01.2024 г. по в. гр. дело № 835/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав в частта, с която е потвърдено решение № 263222 от 31.10.2022 г. по гр. дело № 4656/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, 25 състав в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Р. Г. П. и Г. Г. П. в качеството им на законни наследници на Г. В. П., конституирани в производството на мястото му на основание чл. 227 ГПК, сума в размер 26 767 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в полица № 0020701201800046 със срок на застрахователно покритие 27.12.2018 г. - 26.12.2019 г. за вреди от настъпило застрахователно събитие на 23.11.2019 г. – противозаконно отнемане на собствения на Г. В. П. лек автомобил марка „Ауди А6 Авант“ с ДК [рег. номер на МПС] , ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 03.06.2020 г., до плащането, сумата в размер 1 078,20 лв. – лихва за забава за периода 10.01.2020 г. - 02.06.2020 г., и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК - направените по делото разноски в размер 3 480,65 лв., съразмерно на уважената част от исковете, както и в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Р. Г. П. и Г. Г. П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 200 лв. – разноски, направени във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], р-н Възраждане,[жк], [улица], ет. 5 да заплати на Р. Г. П. с ЕГН [ЕГН] и на Г. Г. П. с ЕГН [ЕГН], двете с адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 8 на всяка една от тях на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по 1 600 лв. /по хиляда и шестстотин лева/, представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.