О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 51

гр. София, 04 февруари 2020 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц, частно гр. дело № 4819 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищцата по делото И. К. А. срещу определение № 24757/23.10.2019 г., постановено по частно гр. дело № 13517/2019 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателката срещу (потвърдено е) определение № 183804/05.08.2019 г. по гр. дело № 17618/2018 г. на Софийския районен съд (СРС), с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело.

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се поддържат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение.

В изложението към частната касационна жалба, като общи основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) дали липсата на писмена форма и на оформление като самостоятелни съдебни актове на разпорежданията в рамките на заповедното производство влече нищожност на тези разпореждания, както и дали тази нищожност би се отразила на издадените в същото производство заповеди за изпълнение на парично задължение; 2) задължен ли е заповедният съд да издава под формата на самостоятелен и мотивиран съдебен акт разпореждане за уважаване на заявлението за...