5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 56

гр. София, 03.02.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 2050 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „В. Г“ ЕАД срещу определение № 310/26.07.2019 г. по в. ч. т. д. № 403/2019 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 4063/10.05.2019 г. на Окръжен съд Пловдив по т. д. № 267/2018 г. за връщане на въззивна жалба вх. № 12 580/18.04.2019 г., подадена от „В. Г“ ЕАД срещу решение № 177/01.04.2019 г., постановено по същото дело.

С определение № 406/20.09.2019 г. настоящият състав на съда е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС.

С молба от 23.12.2019 г. ответната страна по частната касационна жалба е формирала искане за възобновяване на производството по делото, която следва да бъде уважена.

При запознаване с проведеното обсъждане по тълкувателно дело 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС се установява, че са изведени хипотезите, при които апелативен съд се произнася по жалби срещу актове на окръжен съд, за които има нееднозначна практика на състави от ВКС дали подлежат на касация. Настоящата процесуална хипотеза не е сред тях, поради което следва да се приеме, че не попада в полето на тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбоподателят „В. Г“ ЕАД прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като при постановяването му въззивният съд не е съобразил, че...